Прашинка в Божието око

— Прегледах работата на Бъкман — небрежно рече Ренър. Все трябваше да започне отнякъде, при това навярно не от сламкарите.

— О? Как върви? — учтиво попита Блейн.

— Имал доказателства, че във Въглищния чувал се образува протозвезда. След хиляда години щяла да свети със собствена светлина. Е, на мен обаче не успя да ми го докаже, защото не разбирам много от астрофизика.

— Хм.

— Вие как сте? — Ренър явно нямаше намерение да си тръгва. — Почивате ли си от командирските задължения?

Блейн най-после вдигна измъчения си поглед.

— Кевин, защо хлапетата са се опитали да се приземят на планетата?

— Боже мили, капитане, това си е чиста глупост. Не биха направили такова нещо. — „Господи, мислите му са в пълен хаос. Ще се окаже по-трудно, отколкото смятах.“

— Тогава ми обяснете какво се е случило.

Ренър се озадачи, но Блейн очевидно говореше сериозно.

— Капитане, корабът бъкаше от сламкарчета — навсякъде, където не сме ги търсили. Още в началото трябва да са се докопали до спасителните лодки. Ако бяхте сламкар, как щяхте да реконструирате спасителна лодка?

— Страхотно. — Блейн наистина се усмихна. — Даже мъртвец не би могъл да се откаже от такава машина.

— Учудвате ме. — Кевин се ухили, после отново стана сериозен. — Не, исках да кажа, че извънземните приспособяват всичко към различните ситуации. Ако е във външния космос, спасителната лодка ще набере инерция и ще излъчи сигнал за помощ. Близо до газов гигант обаче ще влезе в орбита. Автоматично, отбележете, защото пътниците може да са ранени или в безсъзнание. Ако се намира край обитаем свят, лодката ще се приземи.

— А? — Капитанът се намръщи. В очите му проблесна искрица живот. Ренър затаи дъх.

— Да, но какво се е объркало, Кевин? Ако наистина са се добрали до лодките, духчетата са ги реконструирали както трябва. Освен това би трябвало да са имали контролен пулт — не са можели да принудят юнкерите да се приземят.

Астрогаторът сви рамене.

— Можете ли от първи поглед да разберете как действат сламкарските контролни пултове? Аз не мога и се съмнявам, че момчетата са успели. Но духчетата са го предвидили, капитане. А е възможно и лодките да не са били довършени или да са били повредени по време на престрелката.

— Възможно е.

— Има много възможности. Може да са били предназначени за духчета. В такъв случай хлапетата е трябвало да демонтират десетки петнайсетсантиметрови сламкарски ускорителни кресла или нещо подобно. Не са имали време. Спомнете си, че торпедата трябваше да се взривят след три минути.

— Проклетите торпеда! Ако някой беше проверил, сигурно щеше да открие, че са пълни с духчета и цели глутници плъхове!

Ренър кимна.

— Но на кого би му хрумнало да погледне в тях?

— Трябваше да се сетя.