Прашинка в Божието око
- Автор: Нивен Ларриё, Пурнель Джери
- Серия: Сламкарите #1
- Год: 2000
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Прашинка в Божието око». Краткое содержание книги:
Повечето от видовете познаваше от първи поглед: инженер, посредник, господар, огромна фигура на носач, свръхмускулест кафяв с широки длани, къси пръсти и плоски стъпала, навярно фермер. Мъничък часовникар („Проклети да са духчетата и дваж по-проклет да е адмиралът, който не допусна сламкарите да ни помогнат в изтребването им!“). Имаше лекар с малка глава и дълги пръсти. До него — мършав куриер, целият само крака. Хорват продължи да говори в микрофона:
— Главата на куриера е малка, но с характерно изпъкнало чело. Според мен не е разумен, но притежава способност да запомня и предава съобщения. Навярно е в състояние да изпълнява прости поръчения. Възможно е куриерът да е еволюирал преди цивилизацията да открие телефона и сега да се използва по-скоро по традиция, отколкото за удобство. От мозъчната структура става съвсем ясно, че духчетата или часовникарите не биха могли да запаметяват и предават съобщения. Тилният им лоб не е развит. — Това за Кутузов.
— Детайлите са представени изключително точно. Статуетките се разглобяват и разкриват вътрешните органи. Макар все още да не знаем функцията на повечето от тях, можем да сме сигурни, че значително се различават от човешките. Възможно е сламкарският принцип на многобройни застъпващи се функции да е заложен и в анатомията им. Открихме сърцето и белите дробове. Последните се състоят от два отделни дяла с различна големина.
Когато ускорението на кораба намаля, капелан Харди се появи на вратата, придърпа се за скобите, влезе в каютата и мълчаливо седна. Хорват му махна с ръка и продължи да диктува:
— Единствената неясна част на статуетките са половите органи. — Той се усмихна и намигна на капелана. Наистина бе доволен. — Сламкарите никога не говорят за секс. Тези фигурки може да са образователни играчки за деца — определено са били произведени в масови количества. В такъв случай, ако имаме възможност, наистина трябва да попитаме извънземните, защото това означава, че между нашите две култури има известни сходства. — Министърът свъси вежди. При хората периодично се повдигаше въпросът за половото образование на подрастващите. Понякога то беше широко разпространено, през други исторически периоди изобщо не съществуваше. В цивилизованите райони на Империята такива неща се оставяха на книгите, ала на много новооткрити планети темата бе абсолютно забранена.
— Разбира се, причината може да е съвсем практична — продължи Хорват. — Ако бяха представени половите органи, статуетките трябваше да са три пъти повече — мъжка, женска и трета за самата репродуктивна фаза. Забелязвам, че при всички форми има една-единствена млечна жлеза. Казвали са ни, че всички сламкари могат да кърмят малките. — Министърът престана да диктува и набра някакъв код на компютъра си. На екрана потече информация. — Да, точно така. И цицката винаги е от дясната страна или поне не от страната на работната ръка. По този начин с нея могат да държат малките и с десните да ги галят. Това е съвсем логично, като се имат предвид свръхчувствителните нервни окончания в десните длани. — Той се прокашля и отпи от брендито си, после даде знак на Харди да си налее.
— Единствената цицка при по-висшите форми показва, че сламкарите от горните касти едва ли раждат често. Броят на новородените обаче трябва да е като при часовникарите, поне след няколко раждания. Известно ни е, че на определен етап от развитието им атрофиралите цицки от дясната страна на гърдите на сламкарчетата се превръщат в действащи органи. Иначе не биха могли толкова бързо да се размножат на борда на „Макартър“. — Хорват остави диктофона си. — Как си, Дейвид?
— Отлично. Тази сламкарска играчка наистина ми харесва. Като логическа загадка е, несъмнено, при това много добра. Един от играчите избира някакво правило, за да групира различните предмети в категории, и другите се опитват да го открият и докажат. Изключително интересно.
— Аха. Навярно господин Бери ще пожелае да я пласира.
Харди сви рамене.
— Църквата може да купи няколко, за да обучава студентите по теология. Съмнявам се, че ще има масов интерес. Прекалено е сложна. — Капеланът погледна статуетките и се намръщи. — Струва ми се, че има поне една липсваща форма, забеляза ли?
Хорват кимна.
— Животното, което видяхме в зоопарка. Докато бяхме там, сламкарите изобщо не искаха да говорят за него.
— Нито пък след това — прибави Харди. — Питах моята фюнч(щрак), но тя постоянно променяше темата.