Прашинка в Божието око
- Автор: Нивен Ларриё, Пурнель Джери
- Серия: Сламкарите #1
- Год: 2000
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Прашинка в Божието око». Краткое содержание книги:
Министърът сви рамене, после се наведе напред и напълни чашите. Нямаше смисъл да пази брендито, само за да го оставят на извънземния кораб, когато напуснат системата.
— Сигурно смятат, че сексуалният им живот не е наша работа. Ние подробно ли им описахме своя?
— Доста подробно. Аз имах дълъг и щастлив семеен живот — отвърна капеланът. — Може да не съм специалист по любовта, но зная достатъчно, за да обясня на сламкарите всичко, което ги интересува. Не скрих нищо и разбрах, че Сали Фаулър е постъпила по същия начин. В крайна сметка, те са извънземни — едва ли можем да ги съблазним — засмя се Харди.
Хорват също се усмихна.
— Прав си, докторе. — После замислено кимна. — Кажи ми, Дейвид, защо адмиралът настоя да унищожим телата след церемонията?
— Ами, не съм се замислял за това, а би трябвало… хм. Да. И никой не възрази. За да не позволим на извънземните да направят аутопсия на нашите другари.
— Точно така. Нямаме нищо за криене, само се отвращаваме от мисълта, че извънземни могат да подлагат на дисекция мъртви хора. Веднъж и аз да съм съгласен с адмирала. Дейвид, възможно ли е сламкарите да изпитват същите чувства по отношение на възпроизводството си?
Харди се замисли.
— Не е невъзможно, знаеш го. Много човешки общества са имали същото отношение към… да речем към снимките. При някои все още е така. — Той отново отпи от брендито си. — Само че просто не вярвам, Антъни. Нямам по-аргументирано предположение, но наистина не вярвам. Нужна ни е продължителна дискусия с антрополог.
— Проклетият адмирал няма да й позволи да дойде на борда — изръмжа Хорват, ала гневът му бързо премина. — Басирам се, че тя все още е бясна.
42. Чувал със счупено стъкло
Сали не беше бясна. Вече бе изчерпала речника си. Докато Харди, Хорват и другите проучваха извънземните подаръци, тя трябваше да се задоволи с холограми и аудиодоклади.
Сега не можеше да се съсредоточи. Установи, че за пети път чете едно и също изречение, и запрати листовете в отсрещния край на каютата си. „Проклет да си, Род Блейн.“ Той нямаше право да се отнася към нея с такова презрение. Нямаше право и да привлича мислите й като магнит.
На вратата се почука и тя незабавно отвори.
— Да… А, здравейте, господин Ренър.
— Някой друг ли очаквахте? — лукаво попита астрогаторът. — Ужасно се разочаровахте, когато видяхте, че съм аз. Това не е много ласкателно.
— Извинете ме. Не, не очаквах друг.
— Как върви работата ви? — попита Ренър и огледа каютата. Обикновено подредено, сега бюрото й представляваше хаос от хартия, диаграми и компютърни разпечатки. Един от докладите на Хорват лежеше на стоманения под до стената. Астрогаторът сви устни в нещо като полуусмивка.
Сали проследи погледа му и се изчерви.
— Не много добре — призна тя. Кевин й каза, че е бил при Род, и тя зачака да прибави още нещо. Накрая се отказа. — Добре. Не съм свършила почти нищо. А той?
— Той е чувал със счупено стъкло.
— О! — изненада се Сали.
— Капитанът изгуби кораба си. Разбира се, че не е във форма. Вижте, не вярвайте на онзи, който ви каже, че да изгубиш кораба си е като да изгубиш жена си. Не е. По-скоро е като да видиш как унищожават родната ти планета.
— Той… Смятате ли, че мога да помогна с нещо?
Ренър я погледна.
— Разбира се, че можете. Можете да идете и да го подържите за ръка, за Бога. Или просто да поседите с него. Ако очите му продължат да блуждаят, докато вие сте в каютата, значи, че е ранен по време на битката.
— Ранен ли? Не видях кръв…
— Не, естествено. Исках да кажа, че значи, че е бил… О, оставете това. Вижте, просто почукайте на вратата му, става ли? — Кевин я изведе в коридора и без да знае как, тя се озова в края му. Когато на лицето й се изписа озадачено изражение, Ренър посочи вратата. — Отивам да пийна нещо.
„Е — помисли си Сали, — сега капитаните на търговски кораби казват на аристократите как да проявяват учтивост помежду си…“ Нямаше смисъл да виси в коридора. И почука.
— Влез.
Тя отвори вратата и каза:
— Здрасти. — О, божичко! Той изглеждаше ужасно. И тази провиснала униформа — трябваше да направи нещо по този въпрос. — Зает ли си?
— Не. Просто си мислех за нещо, което ми каза Ренър. Знаеш ли, че дълбоко в себе си Кевин Ренър наистина вярва в Империята?
Тя се огледа за стол. Бе излишно да чака покана.
— Той е офицер от флота, нали?