Прашинка в Божието око
- Автор: Нивен Ларриё, Пурнель Джери
- Серия: Сламкарите #1
- Год: 2000
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Прашинка в Божието око». Краткое содержание книги:
Кутузов, изглежда, се изненада и бързо кимна. Хорват мислено изликува.
— Това е прекрасно. Когато се върнем, ще ви донесем подаръци. Искаме да се отплатим за вашето гостоприемство…
Адмирал Кутузов говореше нещо. Хорват се наведе настрани от екрана, за да го чуе.
— Попитайте я за юнкерите — нареди главнокомандващият.
Министърът преглътна.
— Има ли нова информация за нашите юнкери?
Гласът на сламкарката прозвуча измъчено.
— Как би могло да има, Антъни? Те са загинали, когато са навлезли в атмосферата. Лодките им напълно изгоряха. Пратихме ви снимки, не ги ли получихте?
— Хм… Аз не съм ги виждал — отвърна Хорват. Макар да казваше истината, това не улесняваше задачата му. Проклетият адмирал не вярваше на нищо! Какво си мислеше той, че момчетата са пленени и ги измъчват, за да изтръгнат от тях информация ли? — Съжалявам, наредиха ми да попитам.
— Разбираме ви. Хората са много загрижени за младите си господари. Сламкарите също. Нашите две раси имат много общи черти. Беше ми приятно да си поговорим пак, Антъни. Надяваме се скоро да се върнете.
На пулта запремигва алармена светлина. Адмирал Кутузов се намръщи и напрегнато се заслуша в нещо, което Хорват не можеше да чуе. В същото време по високоговорителя прозвуча докладът на свързочника:
— Совалките са в хангара, господин адмирал. Готови сме за потегляне.
Сламкарката очевидно го чу.
— Корабът, който ви подаряваме — каза тя, — лесно ще ви настигне, ако се движите с ускорение, не по-голямо от… — извънземната се заслуша в нещо — три ваши гравитации.
Хорват въпросително стрелна с поглед адмирала. Кутузов се замисли, като че ли понечи да каже нещо, но после само кимна.
— Ще пътуваме с една и половина наши гравитации — отвърна министърът на сламкарката.
— Ще получите подаръците ни след пет часа — рече тя.
Екраните помътняха. В ухото на Хорват изтътна гласът на главнокомандващия:
— Съобщиха ми, че от сламкарската планета е излетял кораб и в момента се движи към Олдърсъновия пункт с едно цяло седемдесет и четири наши гравитации. Две сламкарски гравитации. Моля, накарайте ги да обяснят това. — Гласът му звучеше спокойно, но тонът му бе заповеден.
Министърът преглътна и се обърна към екрана. Лицето на сламкарката отново се появи. Той колебливо зададе въпроса. Боеше се да не я обиди.
— Самата аз току-що научих — отвърна извънземната. — Господарите са пратили наши посланици в Империята да се срещнат с вас. Те са трима и ви молим да ги придружите до имперската столица, където ще представляват нашата раса. Имат всички пълномощия да преговарят от наше име.
Кутузов дълбоко си пое дъх. Лицето му беше поморавяло.
— Отговорете им, че трябва да обсъдим въпроса — каза той, така че сламкарката да не го чуе. — Капитан Михайлов, увеличете ускорението.
— Слушам.
— Вече тръгваме — обърна се Хорват към извънземната. — Аз… ние трябва да обсъдим въпроса с посланиците. Изненадвате ни… надявах се да дойдеш самата ти. Пращате ли някоя от нашите фюнч(щрак)и? — Зад него прозвуча предупредителна сирена.
— Ще имате достатъчно време за обсъждане — увери го тя. — Но не, никой сламкарски посланик не може да се отъждествява с отделен човек. Те трябва да представляват нашата раса. Разбираш, нали? Тримата са избрани да защитават всички възгледи. Като се има предвид опасността от зараза, те би трябвало да останат под карантина, докато не се уверите, че не застрашават здравето ви… — В „Ленин“ закънтя мощна аларма. — Сбогом, Антъни. Сбогом на всички ви. И се върнете скоро.
Зави последната предупредителна сирена и „Ленин“ се понесе напред. Хорват продължи да гледа мътния екран, докато другите зад него смаяно разговаряха.
40. Сбогуване
С пристигането на екипажа на „Макартър“ и учените от крайцера, миноносец „Ленин“ бе претъпкан до пръсване. Космонавтите се редуваха на хамаците. Морските пехотинци спяха в коридорите, офицерите бяха настанени по трима-четирима в единични каюти. В хангара бяха складирани сламкарски артефакти, докарани от крайцера. Кутузов настояваше да ги държат във вакуум и постоянно да ги охраняват. На борда нямаше място, където да се събира екипажът.
И дори да имаше, никой нямаше да го използва. „Ленин“ щеше да остане в бойна готовност, докато не напуснеше системата на Сламката, дори по време на погребалните церемонии, които трябваше да проведат Дейвид Харди и капеланът на „Ленин“ Джордж Алексис. И двамата бяха свикнали с такива ситуации. Докато си слагаше черен епитрахил и се обръщаше към молитвеника, който държеше един от космонавтите, Дейвид Харди си мислеше, че навярно е отслужил повече заупокойни служби в такива условия, отколкото при нормални.