Прашинка в Божието око
- Автор: Нивен Ларриё, Пурнель Джери
- Серия: Сламкарите #1
- Год: 2000
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Прашинка в Божието око». Краткое содержание книги:
— Защо? — сериозно попита астрогаторът. — Капитане, има…
— Вече не съм капитан.
„Аха!“ — помисли си Ренър.
— Да. И все пак никой във флота не би проверил. Никой. На мен не ми хрумна. Адмиралът остана доволен, когато обезвъздушихте кораба, нали? Всички бяха доволни. Каква полза да се обвинявате за грешка, която допуснахме всички ние?
Блейн погледна астрогатора и се зачуди. Лицето му бе леко зачервено. Защо беше толкова развълнуван?
— Има още нещо — каза Род. — Да речем, че спасителните лодки са били довършени и хлапетата са се приземили на планетата. Да речем, че сламкарите са ни излъгали.
— Мислил съм за това. Вие вярвате ли?
— Не. Но ми се ще да можех да съм сигурен.
— Щяхте да се убедите, ако познавахте сламкарите по-добре. Проучете данните. На кораба има достатъчно информация, а вие разполагате с време. Трябва да научите всичко за тях, вие сте най-добрият специалист по извънземните във флота.
— Аз ли? — засмя се Род. — Кевин, аз не съм специалист по нищо. Когато се върнем, първо ще трябва да убедя военния съд…
— О, оставете военния съд! — нетърпеливо го прекъсна Ренър. — Наистина, капитане, за тази формалност ли мислите? Божичко!
— И за какво предлагате да мисля, лейтенант Ренър?
Кевин се усмихна. Предпочиташе Блейн да е ядосан, отколкото апатичен.
— Хм, например за това защо Сали е толкова мрачна… Струва ми се, че причината сте вие. И също за това какво ще кажете, когато Кутузов и Хорват обсъждат въпроса за сламкарските посланици. За бунтовете и откъсването на колониални светове от Империята, за цената на иридия или инфлацията на кроната…
— За Бога, Ренър, млъкнете!
Кевин се усмихна още по-широко.
— … или за това как да ме изхвърлите от каютата си. Капитане, погледнете на нещата така. Да речем, че военният съд ви обяви за виновен в небрежност. Това определено е най-лошата възможност. Вие не сте предали кораба си на врага, нищо подобно. Да речем, че наистина искат главата ви и ви отправят такова обвинение. Най-много да ви разжалват. Дори не могат да ви уволнят. Така че ще ви разжалват, вие ще подадете оставка и пак ще сте дванайсетият маркиз на Круцис.
— Да. И какво от това?
— Какво от това ли? — Ренър внезапно се разгневи, свъси вежди и стисна юмрук. — Какво от това ли? Вижте, аз съм обикновен капитан на търговски кораб. Всички в рода ми са били такива. Никога не съм искал да стана нещо повече. Постъпих във флота, защото така са правили и предците ми — може би не сме такива империалисти като вас в столицата, но отчасти причината е в това, че оставяме на вас аристократите да движите нещата. Изпълняваме дълга си и очакваме от вас, привилегированите, да изпълнявате своя!
— Хм… — Блейн се смути от избухването на астрогатора. — И какъв според вас е моят дълг?
— Как мислите? Вие сте единственият аристократ в Империята, който изобщо знае нещо за сламкарите, и ме питате какво да правите? Капитане, очаквам от вас да си размърдате задника. Империята трябва да разработи разумна политика спрямо извънземните, а флотът има голямо влияние… Не можете да позволите Кутузов да му наложи възгледите си! И като начало, бихте могли да помислите за сламкарските посланици, които адмиралът иска да зареже тук.
— Проклет да съм! Това наистина ви вълнува, нали?
Ренър се усмихна.
— Е, може би мъничко. Вижте, имате достатъчно време. Поговорете със Сали за сламкарите. Прегледайте докладите, които пратихме от планетата. Така ще получите по-добра представа за извънземните и когато адмиралът поиска съвета ви, ще сте в състояние да му изложите разумни аргументи. Трябва да вземем посланиците в Империята…
Род сбърчи лице. Сламкари на борда на друг кораб! Мили Боже…
— И престанете да се измъчвате — продължи астрогаторът. — Те няма да започнат да се размножават на „Ленин“. Най-малкото няма да имат време. Използвайте главата си, господин капитан. Адмиралът ще ви послуша. Хорват му е дошъл до гуша, каквото и да предложи докторът, главнокомандващият го отхвърля, но вас ще послуша…
Блейн нетърпеливо поклати глава.
— Говорите така, като че ли моята преценка струва нещо. Фактите сочат обратното.
— Господи, наистина сте се скапали, а? Знаете ли какво мисли за вас екипажът ви? Имате ли някаква представа? По дяволите, капитане, тъкмо заради хора като вас приемам аристокрацията… — Кевин смутено замълча. Бе казал повече, отколкото искаше. — Вижте, Кутузов ще поиска мнението ви. Не е длъжен да послуша съвета ви, нито този на Хорват, но трябва да пита и двама ви. Такива са заповедите за експедицията…