Вратата на Абадон
- Автор: Абрахам Дэниел
- Серия: The Expanse #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-501-4
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Космическая фантастика
Электронная книга - «Вратата на Абадон». Краткое содержание книги:
В тоалетната Кортес си изми лицето и ръцете, избърса се с кърпа и я пусна в рециклатора. Тя проследи мислено движението ѝ нататък. Надолу по тръбите. „Опитваш се да си отвлечеш вниманието. Но защо? Какъв смисъл?“
— Благодаря ти — прошепна уморено Кортес. Сега вече усмивката му беше познатата. Повече приличаше на човека от екрана. — Знаех, че ще има известна съпротива на това, което става. Но не бях готов. Духом се оказах напълно неподготвен. И това ме изненадва.
— Ще премине — увери го Клариса.
Кортес кимна. Беше на възрастта на баща ѝ. Опита се да си представи Жул-Пиер Мао да рони сълзи за убитата инженерка. Не успя. Всъщност изобщо не успя да извика образа му в съзнанието си. Усещането за сила, което излъчваше, духовитостта му, чувството за собствена значимост. През това време Кортес бе застанал пред огледалото и работеше над своето изражение.
„Той е готов да умре — помисли си тя. — Готов е да обрече себе си и всички на кораба на гибел, тук, насред пустотата и мрака, защото смята, че така постъпва благородно.“ Това ли наистина правеше Ашфорд? Жалко, че не бе успяла да поговори с него повече, докато двамата бяха съседи в затвора. Да се опита да го разбере. Защо е готов да умре за подобно нещо. И още повече — защо е готов да убива. Може би от алтруизъм и благородство. Или от мъка. Едно обаче знаеше — защо тя е тук. За да потърси изкупление за действията си. Да умре заради нещо важно, нещо, което има смисъл.
„Пак се опитваш да се разсееш.“
— … не смяташ ли? — говореше Кортес. Гледаше я с познатата мека усмивка, но тя нямаше представа какво ѝ е казал.
— Предполагам — отвърна уклончиво и се оттласна към изхода. Кортес се улови за перилата, завъртя тяло и я последва. — Знаете, че няма значение — добави.
Кортес се усмихна, но наклони въпросително глава.
— Ако всички ще бъдем пожертвани, няма значение кога ще стане това — продължи Клариса. — Тя само малко ни изпревари. Ние ще я последваме. Няма значение дори дали ще го направим доброволно, нали? Важното е само и единствено да унищожим Пръстена, за да бъдат хората от другата страна в безопасност.
— Да, така е — съгласи се Кортес. — Благодаря ти, че ми напомни.
В съседното помещение прозвуча тревожен сигнал и Клариса побърза да влезе. Ашфорд бе разкопчал ремъците и се рееше над пулта за управление. Клариса се насочи към него. Лицето му бе почервеняло от гняв.
— Какво става, Джойо?
— Сър, мисля, че имаме проблем…
43.
Холдън
Всичко свързано с колониалната административна служба навяваше на Холдън тъга. Мрачнозелените стени, скупчените кабинки в централната зала, липсата на прозорци и архитектурна украса. Мормоните се бяха готвили да управляват първата извънземна човешка колония от място, което приличаше по-скоро на счетоводна кантора. Толкова беше потискащо. „Здравейте, добре дошли на вашето вековно пътуване към нови човешки хоризонти и други звезди! Ето ви кабинката.“
След бързото преустройство поне имаше повече свободна площ. От едната страна бе монтиран предавателят, чиито размери подсказваха по-скоро, че е сглобен от подръчни материали, отколкото, че притежава необичайно голяма мощност. Флотилията бе разположена достатъчно близо, за да улавя дори слаб сигнал. Текущите задачи и новините се изписваха на един екран на стената, заедно с имената за връзка и темите, които биха могли да предизвикат обществен интерес. Холдън бе приятно поласкан да види името си непосредствено до записката: „Гореща новина, да се намери начин да бъде открит“.
Сега помещението кипеше от активност. Непрестанно прииждаха хора на Бика. Повечето от тях носеха чували, натъпкани с муниции и оръжие. Неколцина тикаха шкафове на колела, пълни с всякакви инструменти. Готвеха се да превърнат бившата колониална служба в малка крепост. Холдън се облегна на едно празно бюро и се опита да не пречи никому.
— Ей — повика го Моника, която изникна внезапно сякаш от нищото. Тя кимна с глава към записката. — Когато чух, че си се върнал от станцията, надявах се да взема интервю от теб. Но май съм пропуснала шанса.
— Защо?
— Предполагам, защото сега има по-важни теми. Като например тази за края на света.
Холдън кимна и повдигна рамене.
— И преди съм бил прочут. Не е толкова приятно.
Моника седна на бюрото до него и му подаде кутия с напитка. Холдън опита — вътре имаше чудесно кафе. Той затвори очи и въздъхна от удоволствие.
— Добре, сега вече съм почти влюбен в теб.
— Не се подигравай с едно малко момиче. Ще свърши ли работа? Този план на Бика?