Ключът на Лъжеца
- Автор: Лоуренс Марк
- Серия: Войната на Червената кралица #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Ключът на Лъжеца». Краткое содержание книги:
— Гледах те как ядеш, докато ние останалите гладувахме. Гледах те как си хвърляш парите, северняко. — Мръщенето му се усили и той млъкна, сякаш ми беше задал въпрос.
— Северняк? Аз? — Това беше нещо ново, макар да предполагах, че строго погледнато е прав. Изгледах го отдолу нагоре, питах се дали бих могъл да го надвия. Определено не ми се щеше да опитвам.
— Що не вземеш да хвърлиш малко от тия пари към мен — всъщност що не ми ги подадеш любезно, момче?
Килиите зад мен бяха притихнали, а всички затворници пред мен се взираха в моя милост. Единственото ми средство за защита беше ключът в ръката ми, стиснат малко несръчно заради скрития в дланта ми двоен флорин. Другата ми ръка държеше орикалкумния конус, притиснат към корема ми, заедно със запретнатата ми риза, натежала от скромно състояние в злато.
— Ъъъ. — Паниката ме сграбчи и краката ми се приготвиха да хукнат. Мъжагата протегна кокалеста ръка към гърлото ми.
— Смачкай го, Джал! — викна Хенан зад мен, с което никак не ми помагаше. Беше забърсал този проклет навик да ми вика „Джал“ от Снори.
Вдъхновението ме халоса преди бияча.
— Виж! — казах и отворих ръката с ключа, за да разкрия блестящото златно кръгче в мръсната си длан. За секунда лицето му грейна от отразена светлина, докато по физиономията му се разливаше изумена и глупава усмивка. — Дръж! — И хвърлих монетата през решетките в килията зад него. Двайсетина кирливи сиви тела моментално скочиха върху двойния флорин. Моят мъчител се врътна с ръмжене и се хвърли в мелето, като ревеше страшни заплахи.
— Да си го харчиш със здраве! — Затворих вратата зад него и я заключих, а после пъхнах ключа в джоба си.
Обърнах се, като очаквах моята публика да е поне малко впечатлена, но се оказа, че те не са притихнали заради моята малка драма при врата номер пет. На входа на коридора стоеше Раско, с трима стражи зад него — едри мъже с ризници и с гола стомана в ръце.
— Марш. Обратно. Вътре. — Всяка дума на Раско се стоварваше като камък. Беше сменил обичайната си палка с друга, която завършваше с грозна буца черно желязо. Сивото море от тела отстъпи към килиите, гъмжилото от сенките им се полюшваше по стените, докато орикалкумът пулсираше в ръката ми. Още няколко секунди и шансът ми щеше да се изпари съвсем.
— Вижте! — изкрещях, измъкнах шепа злато изпод ризата си и го вдигнах към тавана.
Това привлече вниманието им. Десетки глави се завъртяха на десетки мършави вратове. Странната природа на нашето затворничество означаваше, че в ръцете си държах тяхната свобода. Въпреки всякакви заплахи, остро желязо или тъпи инструменти малцина тук не биха могли още в този момент да откупят пътя си навън с десет двойни флорина. Мнозина биха си откупили свободата само срещу една-две монети, а в най-лошия случай една монета би им осигурила цяла година ядене и пиене, още една година време между тях и прасетата.
Оставих парите да говорят вместо мен. Метнах цялата шепа над главите на Раско и стражите и те зазвънтяха по коридора зад тях.
Ефектът беше незабавен. Длъжниците се юрнаха напред без нито миг колебание. Даже Раско и стражите гледаха по посока на отдалечаващите се флорини. Длъжниците не толкова нападнаха мъжете на пътя си, по-скоро ги заляха като приливна вълна в неудържимия си устрем.
Грабнах Хенан и забързах след вълната, като пътьом стъпих с ботуш върху дебелия врат на Раско, докато се мъчеше да се надигне. Винаги ритай човек, когато е паднал, така казвам аз. Това е най-добрият шанс, който ще получиш.
Длъжниците, които бяха събрали най-много злато в полуобезумялото меле, почти без светлина, на която да виждат, сега тичаха нататък през затвора в отчаян опит да изплатят дълга си преди някой да им отнеме откраднатите с мъка флорини. Онези, които не се бяха справили толкова добре, ги подгониха, жадуващи за равно разпределение на благата.
За нещастие неколцина от тълпата се спряха да помислят откъде са дошли тези пари и все още стояха, когато двамата с Хенан стигнахме до тях. Един дрипав мъж на средна възраст се изпречи на пътя ми, до рамото му стоеше старица, гола и омазана в мръсотия; отстрани чакаше млада жена с провиснала мръсноруса коса, здраво сложена и със злобен поглед, облечена в нещо, вероятно някога било чувал. Трима по-възрастни мъже, дребни и достатъчно приличащи си, за да са роднини, пристъпиха от сенките, за да ги подкрепят.
— Кихай. — Младата жена протегна ръка. — Три двойни ще ми излекуват болежките. Чух, че си бил принц. Три двойни е евтина цена, за да минеш покрай мен, хубавецо.
Моментално и останалите започнаха да крещят исканията си и да напират към мен в кирлива блъсканица.