Ключът на Лъжеца
- Автор: Лоуренс Марк
- Серия: Войната на Червената кралица #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Ключът на Лъжеца». Краткое содержание книги:
— Не си много умен, а? — Останах току извън обсега на шаващите пръсти. В тези тъмни и кървави орбити имаше интелигентност, същата онази ужасна интелигентност, която ме бе гледала от очите на мъртъвците тогава в планините, със Снори, но в действията на това създание преобладаваше гладът, желанието да ме убие на всяка цена. Стори ми се, че цяла вечност стоях така, знаейки, че не мога да отстъпя, но без никаква представа какво да правя. Накрая опипах джобовете си в търсене на вдъхновение. В края на краищата орикалкумният конус на Гариус беше седял забравен там от връщането ми в двореца, така че можеше още нещо полезно да се спотайва на дъното на някой джоб… Надзърнах и видях, че полезното нещо е най-отгоре. Извадих ивица ленен плат, в която доскоро имаше зашити двойни флорини. Направих от нея широка примка — което не бе лесна работа, докато държа орикалкума. Щом примката бе готова, пристъпих към Артос и след няколко неуверени опита я надянах на дясната му китка. После дръпнах рязко ръката му настрани, влагайки цялата си тежест. Лакътната става поддаде с пукот, от който ми се доповръща, и ръката се огъна под невъзможен ъгъл, така че можех да я вържа за решетките извън обхвата на лявата. Извадих още една ивица плат и повторих процеса с другата ръка.
— Готово. — Сега Артос ни гледаше злобно, прикован към вратата от двете си счупени ръце. Езикът му се протягаше през потрошените зъби, сякаш също се опитваше да ме достигне. Пъхнах ключа на Локи в ключалката. Пасна идеално и се завъртя без съпротива. Щрак. Натиснах вратата и я отворих, налягайки с тежестта си, за да преодолея съпротивлението, когато Артос се метна към мен. Задържах вратата отворена с една ръка и подканих длъжниците с другата, в която държах светлината. Във всяка от останалите седем килии десетки лица се притискаха към решетките и гледаха смаяно.
Длъжниците, ужасени и объркани до един, останаха по местата си; някои дори се дръпнаха още по-назад, макар че заобикаляха отдалеч господин Кашлица.
Въздъхнах, пристъпих обратно, пъхнах ръка в джоба си и извадих всичките си по-дребни монети: два сребърни флорина, три хекса и дузина половинки. Замахнах и ги пръснах в стаята зад вратата. Половината обитатели на килията се втурнаха напред като попарени и повечето от другата половина ги последваха по петите. Някои заседнаха на вратата, боричкаха се в отчаяното желание да минат първи, точно под носа на Артос, чиито ръце потръпваха безполезно срещу тях.
Отидох бързо до Хенан и му подадох орикалкума.
— Дръж това.
В настъпилия мрак насметох купчината двойни флорини изпод чинията, общо петдесетина, изсипах ги в ризата си и я загърнах над тях.
— Сега ми го върни. — Трябваше да надвикам какофонията, вдигаща се от боричкането зад вратата. След няколко секунди суетене размяната бе извършена и мястото се озари отново. Ръката ми сияеше и светлината бликаше между пръстите ми. — Хайде. — И тръгнах, с Хенан по петите. Други също ни последваха, привлечени от отиващата си светлина и тласкани от страха да останат сами в тъмното с умиращите мъже, които можеше и да не умрат съвсем.
Би трябвало да дам на Хенан ключа и да го оставя той да отваря другите врати, но ми се струваше жестоко да му позволявам да го докосва. При тази мисъл премигнах. Само преди година собственото ми удобство би надделяло над всякакви угризения за жестокост към дете — всъщност жестокостта би могла да се сметне и за допълнително предимство…
Прекрачих трима мъже, които се бореха за един хекс, и отключих вратата на първата килия. Няколко от по-здравите и едри мъже излязоха бързо-бързо, за да се включат в битката за дребните монети, но повечето останаха по местата си, почти толкова уплашени от мен, със сияещата ми ръка и черния ми ключ, колкото от Артос и полуизяденото му лице.
Докато стигна до петата килия, хората вече бавно се изнизваха през отворените решетки. Отключих вратата и през нея веднага се промуши някакъв едър тип. Той не се включи в битката за последната монета в центъра: вместо това се обърна към мен. Трябваше да вдигна глава, за да срещна погледа му. Войнствени тъмни очи се присвиваха насреща ми под рошава черна коса. Мъжът беше гладувал заедно с останалите длъжници в последния етап от затворничеството си, но някога явно е бил бияч и изглеждаше много по-малко впечатлен от мен в сравнение с другите.