Фурията на курсора
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Кодексът Алера #3
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Читанка
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на курсора». Краткое содержание книги:
Сари внезапно изсумтя, издавайки смъркащ звук, почти идентичен с това, което издава всяко куче, когато души.
Тави замръзна и чувството на облекчение, което беше започнал да изпитва, мигновено се превърна в почти панически страх. Той погледна през рамо точно навреме, за да види разширяващите се очи на Сари в момента на разпознаването.
— Познавам те — отвърна канимът. — Ти. Изродът. Момчето пратеник.
Ръката на Сари се стрелна към чантата му и я отвори и Тави внезапно разбра, че бледата кожа на раницата е човешка кожа, както и мантията на шамана.
Сари извади ръката си от чантата и я изхвърли точно над главата си. Ръката му беше покрита с прясна алена кръв и капките полетяха във въздуха, разсейвайки се и изчезвайки. Той зави нещо на езика на канимите и аколитите се присъединиха към него.
Тави обърна коня си и отчаяно се опита да избяга, но всичко наоколо започна да се движи кошмарно бавно. Преди да успее да наклони главата си към коня, облаците над него се превърнаха в пламнал ад от червени мълнии. Тави погледна нагоре, за да види как огромен кръг от алени мълнии изведнъж се уплътнява в една гореща точка точно над главата му.
Тави се опита да пришпори коня, но се движеше прекалено бавно и не можеше да откъсне очи от събиращия се импулс със същата мощност като онзи, който беше убил офицерите на Първи алерански, никой от които не беше толкова безпомощен, колкото Тави.
Огнената точка внезапно се разшири до ослепителна бяла светлина, съпроводена от лавина от яростен шум. Тави отвори уста и закрещя от страх и неверие. Но така и не се чу.
Глава 39
Ослепителната светлина лиши Тави от зрение. Рязко засилилият се натиск се сля в единен, всепоглъщащ взрив от болка, който избухна в главата му и заглуши всякакви други звуци.
Той изгуби всякакво чувство за посока, мигновено всичко се завъртя около него, оставяйки го без никакви ориентири, без никаква представа къде се намира.
После зрението му се върна, изпълнено със сенки и цветни петна, и той успя да подреди усещанията си.
Първо, все още беше жив. Което за него вече си беше голяма изненада.
Второ, все още беше на седлото, макар конят под него да се олюляваше и от време на време да хвърляше немощни къчове, сякаш не можеше да реши дали да продължава да го носи или да го изхвърли от гърба си. Въздухът наоколо беше изпълнен с миризма на озон, свеж и остър.
Тави се огледа със замъглен поглед. Навсякъде имаше дим, той усещаше кашлицата си, но не можеше да я чуе.
Земята под него беше изгорена до въглен, тревата се беше превърнала в пепел. Изгорялата трева оформяше кръг с диаметър двадесет фута около него, почти същия като онзи, останал на мястото на разрушената командирска палатка.
Дрехите му бяха овъглени. Бронята беше почерняла, но не пареше. Все още стискаше юздите и дръжката на копието, на което висеше знамето на легиона. Платът беше обгорял от едната страна, но знамето беше оцеляло.
Орелът на знамето беше бродиран с различна нишка от останалата тъкан и сега тази нишка беше овъглена, така че вместо лазурно алена, птицата на войната беше изцяло черна.
Тави се взираше тъпо в черната птица, а над главата му хиляди врани кръжаха и танцуваха в гладна възбуда. Лек ветрец докосна бузите му и димът започна да се разсейва.
Забелязвайки това, Тави отново се опита да събере разпръснатите си мисли, за да разбере къде се намира, и някак успя да накара коня да спре да се опитва да го изхвърли, въпреки че той продължаваше неспокойно да танцува.
Димът се разсея и Тави видя, че стои на десетина метра от Сари.
Канимският шаман стоеше изпънат в цял ръст, с отметната назад глава в поза на болезнен екстаз, с разтворени челюсти, а окървавената му ръка продължаваше да е протегната към небето. После той въздъхна, очевидно заради някакъв звук, и погледът му падна на Тави.
Очите на канима се разшириха, ноздрите му се издуха, а ушите му трепнаха и започнаха нервно да помръдват. На два пъти челюстите му се отваряха и затваряха, движението изглеждаше несигурно, въпреки че Тави така или иначе още не би могъл да чуе нищо, произнесено от Сари, дори да е казал нещо.
Тави все още беше зашеметен и се опитваше да разбере какво се е случило, в главата му нямаше нито една разумна мисъл за това какво трябва да направи. Действието се роди в него от чисти инстинкти и емоции, слели се в бушуващ огън от ярост, и той заби пети в хълбоците на объркания кон.