Среднощният диамант [bg]

Знаех, че подобна паника може да направи един мъж припрян и непредсказуем. Изправих се и заредих стрела в арбалета, без да съм сигурна дали мога да стрелям точно. Макар да имах достатъчно обхват, от това разстояние Уорън беше дребна мишена и не стоеше неподвижно. Ръцете ми трепереха. Бях имала само половин дузина уроци с Айана.

Внезапно на стълбите на платформата скочи един мъж и си проправи път до бесилката. Спря до Аделейд и Седрик, но вниманието му бе фокусирано върху губернатора Дойл. Дори от толкова голямо разстояние можех да почувствам онези пронизващи очи.

Грант.

— Тя казва истината — каза той. Не беше ироничният Грант или нежният Грант, нито дори горящият от нетърпение Грант, който преследва улики. Това беше Грант в най-ожесточения си, най-суров и непоколебим вид в несигурна ситуация. — Има купища кореспонденция. Свидетели, които с готовност ще дадат показания.

Уорън се взря в Грант с широко отворени очи:

— Елиът? За какво говориш, по дяволите?

— Мисля, че знаеш. — Вниманието на Грант се измести към Уорън. — За Кортманш. За куриерите еретици.

Уорън също знаеше, че положението му се влошава. Осъзнаването беше изписано в лицето и в движенията на тялото му. След бързо преценяване на заплахата насочи пистолета към Грант. Насочих арбалета, но не бях достатъчно бърза. Аделейд се хвърли пред Грант точно когато Уорън стреля. Спасителното движение изблъска нея и Грант от пътя на куршума, но пищовът на Уорън беше с два патрона в пълнителя. Моментално се прицели в нея.

Дори не помислих, когато опънах тетивата и я отпуснах. Стрелата изскочи от арбалета със свистене и за миг я изгубих от поглед, когато излетя във въздуха. Секунда по-късно я видях отново. Стърчаща от крака на Уорън.

Той изпищя и се свлече, а Грант се хвърли върху него след броени секунди. Объркването и ужасът в тълпата се удвоиха. Всички обръщаха глави, опитвайки се да разберат какво се беше случило току-що. Още хора побягнаха. Икорите придобиха леко смутен вид, когато видяха, че вниманието се е изместило от драматичния им сблъсък. Очите на Аделейд обходиха мястото и се спряха върху мен. Тя първо беше шокирана, а после бавно понечи да се усмихне.

Скочих долу и с криволичене се проврях покрай останалите членове на милицията. Мигове по-късно вече бях горе на стълбите на платформата и в обятията на Аделейд. Седрик, усмихнат, ни наблюдаваше, застанал наблизо, и аз го придърпах в прегръдката.

— Толкова се радвам, че сте добре — казах. Не можех да удържа емоцията. Сълзи боцкаха очите ми. — И двамата. Вече сте в безопасност.

При тези думи Седрик и Аделейд се обърнаха. По-надолу на платформата стоеше слисаният губернатор Дойл заедно с Грант. Уорън лежеше между тях, вързан.

— Кои сте вие? Защо смятате, че имате каквото и да било право да задържате сина ми?

— Защото имаме срещу него цяла планина от доказателства за измяна. Събираме ги от месеци.