Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » Виелица на сенките [bg]
Виелица на сенките [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Виелица на сенките [bg]

Электронная книга - «Виелица на сенките [bg]». Краткое содержание книги:

Величествените гори на Заграбия крият под короните на своите златолисти изоставените градове на загинали раси, селищата на войнствените орки, легендарния Лабиринт и гробниците на Костните дворци. Подземните катакомби пазят в своите мрачни дълбини тайни от Тъмната епоха. Страшно е да си помислиш какво очаква всеки, от глупост осмелил се да наруши покоя на това място. Но там, където героят не може да мине, ще го направи майсторът-крадец. Дали на Гарет, научил се да танцува със сенките, е съдено да направи това, което е неподвласно на героя — да вземе легендарния Рог на дъгата и да се измъкне от Заграбия?… А засега Злото е надвиснало над кралството, армиите на враговете настъпват, а разклатеното равновесие е на път да пробуди виелица на сенките…
1 ... 157 158 159 160 161 162 163 164 165 ... 253
Перейти на страницу:

— Ако милорд графът има предвид очарователни пчели или някаква буря с мълнии, то отговорът ми е не. Още дълго време няма да мога да създам нещо внушително. Само дреболии.

— А Кли-кли? — изтърсих аз.

— Не това е специализирал, Гарет — поклати глава Гло-гло. — Трябва още много да учи и да учи.

— Само заклинания на шут ми липсват! Вие ще можете ли нещо?

— Да, в силите ми е да отклоня преследвачите от вас, най-малкото — за известно време. Ето ви това, вземете го — Гло-гло подаде на милорд Алистан нещо, приличащо на буца кал.

Според мен това наистина беше кал.

— Какво е това? — направи гримаса Фенерджията.

— Вашето спасение — Гло-гло избърса ръцете си в плаща. — Ако съвсем са ви притиснали, смачкайте тази буца в юмрук, и тези, които ви преследват, ще тръгнат след този, който е смачкал калта.

— Какъв е смисълът? — не разбра Змиорката.

— Смисълът е, че онзи, който активира заклинанието, ще се отдалечи от отряда, а орките ще тръгнат след него, вярвайки, че преследват всички. Проблемът е, че този самотник най-вероятно ще умре, орките не изпускат следа и рано или късно ще го настигнат. Така че, милорд, сами решете кой от вас ще го активира при необходимост. Аз ще успея да увлека тези, които сега ни преследват, и ще ги увлека далече, имам достатъчно сили за това, благодаря на горските духове, така че се притеснявайте не за тези, които са зад вас, а за онези, които са пред вас. Преследвачите, щом са оцелели, със сигурност вече са успели да предупредят роднините си за вас, а отпред има две големи оркски селища. Гората е залята с Първи, така че се оглеждайте във всички посоки. Вървете покрай потока до езерото, после завийте на северозапад и след четири дни Златната гора ще свърши. Може и да се измъкнете. Треш Еграсса, надявам се късметът да ви се усмихне.

Елфът кимна.

— Казах всичко, вървете бързо, опитайте се да не спирате и бъдете нащрек. Кли-кли, ела за малко.

Гло-гло отведе внучката си настрана и започна да й обяснява нещо. Останалите се заеха с проверка на оръжията.

— Гарет, провери си ботушите — посъветва ме Змиорката.

— Защо?

— Ще вървим бързо. По-точно, ще бягаме. Ако ти протриват краката, няма да имаш време да спираш.

Реших, че е най-добре да последвам съвета на Змиорката. Кли-кли се върна и Гло-гло се обърна към всички ни:

— Да ви пазят горските духове — след което добави само за мен. — Пази се, Танцуващ, и направи това, което трябва.

Не знам какво имаше предвид под „направи“, но за всеки случай кимнах:

— Благодаря, че ме измъкна от лабиринта, Гло-гло.

Старият шаман само се усмихна и като кимна за сбогом, изчезна зад дърветата.

— Напред — каза Еграсса и хукна покрай потока.

Глава 16

Песента на флейтата

Нямах сили да бягам повече и просто рухнах на земята. Сега трябва да полежа, да си поема дъх, да събера сили. Но на мечтата ми не беше съдено да се осъществи. От двете страни ме сграбчиха под мишниците и рязко ме изправиха на крака.

— Ще настигнем… Ще убием… Ще настигнем! — пееха барабаните зад стената на мъглата.

— Бягай, Гарет! — изпъшка Змиорката.

— Само още малко! — подкрепи приятеля си Фенерджията. — Хайде, човече! Ще се справиш!

Кимнах, гълтайки отчаяно въздух. Отстрани болезнено ме прорязваше, но трябваше да бягам, нямах избор.

— Вземаме го! — изрева Змиорката и двамата с Мумр ме повлякоха напред.

Напрегнах всички сили, за да местя краката си. Халас и Делер последваха примера на Мумр и Змиорката и грабнаха уморената Кли-кли. Тя дори нямаше сили да се съпротивлява. Оказа се, че само аз и гоблинката не издържаме на двучасовото бягане. Воините също бяха уморени, а сега и ние им се увесихме като воденични камъни. В продължение на десет минути ползвах услугите на Змиорката и Фенерджията, след което хукнах сам.

— Ще можеш ли? — попита за всеки случай гаракецът. — Дай ми копието.

Съвсем леко поклатих глава и като стиснах зъби, се затичах.

— Ще настигнем… Ще убием…

Към обяд мъглата все още си стоеше. Заграбия сякаш беше решила да ни скрие завинаги от очите на целия свят в своите гъсти гори. Но точно сега ми беше все едно. Когато след цяла вечност Еграсса осъзна, че само той може да поддържа собственото си темпо, а на останалите им трябва спешна почивка, елфът заповяда да спрем. Където си стоях, там и се строполих.

1 ... 157 158 159 160 161 162 163 164 165 ... 253
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)