Диамантен меч, дървен меч [bg]

Отпусна се и челото му се удари в меката, копринена трева. Лятната трева, не сухата есенна четина в околностите на Мелиин. Лежеше и търпеливо чакаше болката да поутихне. Броеше ударите на сърцето си. На стотния поднови опитите си да пълзи. Завлече се на една-две крачки и отново почти припадна.

„Няма да стигна..."

- Я! Пафни! Я ела тука, виж!

Фесис бавно повдигна клепачи. Право пред лицето му се появиха нозе, обути в стари кърпени опинци. Втори глас се обади:

- Тоз пък отгде се взе?

Младежът понечи да отговори, но не издаде никакъв звук, даже не бе сигурен, че устните му мърдат.

- Леле как са го подредили... Магик е, като го гледам - авторитетно заяви селянинът с опинците.

Събеседникът му простодушно се учуди:

- Ти па..!

- Гледай сам. Лежи си на полянката, тревата е смачкана само край него. Изникнал е значи, както магиците знаят да правят! Защото никакви следи няма други - ни човешки, ни животински. Айде, Пафни откърши два пръта, развързвай си пояса. Ще го занесем до заставата, магиците ще ни наградят за туй добро дело.

Два пъти чукна брадва.

Силни, мазолести ръце внимателно наместиха Фесис върху носилката.

- Раз, два! - чу младежът и почувства как се отделя от земята. Над него почна да се поклаща безбрежното синьо небе, неосквернено от нищо.

- Потърпете, господин магик, още мъничко остана... На заставата ще ви викнат баш лечител, ще се оправите. Всякакво се случва. И ние, простите хорица, много неща тук сме видели, ама да ви кажа - добри са ни господарите, магиците, не ни притесняват, добрини ни вършат... Затуй и на вас добрина се полага. Ще се оправите, само потърпете още малко... А, ето...

-Стооой! Къде си тръгнал, бе, селяндур! - чу се рязък женски глас. -Бариера има тук, да не си пиян като приятелчето ти, дето го мъкнете?

- А, хич не сме злоупотребвали. Ваше благородие госпожо магичка...

- Дева-воин!

- Тъй де. Ама ние не се мотаем ей тъй на, намерихме ранен от вашите, така да се каже...

- Ранен ли? Какви ми ги мрънкаш тогава, глупако! Давай го бързо насам! Живо! И внимавайте, въшкари такива! Тук го сложете. А сега се дръпнете и стойте там. Когато дойдат Тяхно магическо достойнство, ще ви разпитат, всичко да си кажете, инак... Познавате ме, нали?!

- Познаваме се, госпожо Райна, всичко, както казвате, ще бъде... -унизено замърмориха в отговор.

Фесис отново успя да прогледне. Над себе си видя нещо пъстро.

„Аха, таван. Караулката на стражите."

Бяха я построили като малък дворец. На фона на мозайката изплува младо разтревожено лице. Големи сиви очи, сега напрегнато присвити. Тъмни от пот, късо подстригани руси коси. Върху раменете - оксидирана метална плетка.