Републиката на крадците [bg]

— Значи, Верена — повтори баронът. — Моля ви тогава вие да ме наричате Генаро, нека „лорд Булидаци“ вече не сгъстява въздуха между нас.

— С удоволствие — каза Сабета.

— Генаро, ние дойдохме, за да обсъдим положението на мъж на име Джасмер Монкрейн — обади се Локи.

— Какво?

— Нека аз го кажа без увъртания: дойдохме, за да ви помолим да оттеглите оплакването си и той да не бъде съден — намеси се Сабета.

— Искате да му простя?!

— Или поне така да изглежда — мило уточни Сабета.

— Това арогантно нищожество ме удари пред свидетели — каза Булидаци. — С опакото на ръката си! Нали не очаквате да повярвам, че един каморец би понесъл нещо такова, ако например някой от вас беше на мое място?

— Ако нямаше какво да спечеля от проявата на милосърдие — каза Локи, — щях да превърна лицето на тъпото копеле в кървава пихтия. А пък ако в момента никой от нас няма да има полза, ще ви придружа в съда просто заради удоволствието да чуя произнасянето на присъдата.

— Ние познаваме Монкрейн — каза Сабета. — Посетихме го в Кулата на плача…

— И защо?

— Моля ви, просто ме чуйте — каза Сабета. — Знаем какъв глупак е Монкрейн. Не сме тук, за да обсъждаме по-ярките фасетки на неговия характер, защото знаем, че той не притежава такива, нито молим за милост от негово име. Искаме да предложим едно взаимноизгодно споразумение.

— Каква може да ми е изгодата, ако бъда унижен пред целия град? — попита Булидаци.

— На първо място, кажете ни дали имахте сериозни намерения да финансирате трупата на Монкрейн и да му изкупите дълговете — каза Локи в отговор.

— Имах — каза баронът. — Със сигурност имах, докато той не реши да ми благодари, като се хвърли като маймуна върху ми.

— А защо му направихте предложение?

— Израснах с неговите спектакли — каза Булидаци. — Мама обичаше театъра. Едно време Монкрейн наистина беше голяма работа, още преди… Преди много години.

— И поискахте да станете негов покровител — уточни Локи.

— Всичките ни семейни пари са на сигурно място в хранилища, събират прах и плюят лихви. Реших за разнообразие да направя нещо смислено. Да вдигна Монкрейн на крака, да организирам работата както трябва, да свържа името си с нещо. — Булидаци започна да барабани с пръсти по един от подлакътниците на стола. — Лукаца, бихте ли обяснили?

— Разбира се — каза Локи. — Братовчедка ми Верена винаги е обичала театъра, доколкото в Камор има театър. Дядо на няколко пъти кани актьори заради нея. Но тя винаги е искала да бъде на сцената. Да играе. А това просто няма как да стане.

— Щеше да е приемливо да се посветя на алхимията, градинарството, рисуването или инвестирането. Или дори да участвам с кавалерията във война, ако имаше войни. Но наследниците с благородно потекло не се качват на сцената, не и в Камор.

— Не и ако искат да останат наследници — каза Локи. — А и дядо няма да бъде вечно с нас. След него е ред на чичо, а след чичо — на Верена.