Смъртта на царете [bg]

Помпей замръзна и остави мълчанието да покаже колко е раздразнен.

— Може би трябва да вървим около петстотин мили на запад и после още известно разстояние на север, което не можем да определим, без да знаем точно къде се намира врагът. Разбира се, зависи доколко ще се приближат към планините. Очаквам…

— Това не може да стане — пак го прекъсна Лепид, съвсем категорично.

Помпей стана и го погледна остро.

— Казвам ти какво ще стане, Лепид. Ако твоят легион не може да настигне другите, които командвам аз, значи ще те лиша от ранга ти и ще го дам на човек, който може да ги накара да маршируват.

Лепид изсумтя възмутено.

Юлий се запита дали някой е казвал на Лепид колко малко му е оставало, за да овладее целия контрол над легионите. Но заради няколко гласа в сената сега позициите им бяха разменени. Вгледа се в лицето му по-внимателно и заподозря, че това му е много добре известно. Без съмнение Катон беше пуснал слуха, докато се събираха на Марсово поле, с надеждата по-нататък да предизвика смутове.

— Моите войници изминаха триста мили с усилен ход — каза Лепид. — Могат пак да го направят, но ще им трябват две седмици, за да си починат, и не повече от двадесет — двадесет и пет мили на ден след това. Иначе ще изгубя хора.

— Значи ще изгубим хора! — изсъска Помпей. — С всеки ден, който изчакваме в Ариминум, Спартак се доближава до планините и до свободата в Галия. Няма да стоя тук нито ден повече, отколкото е необходимо, за да натоварим провизии. Ако накрая останем с няколко десетки осакатени, цената ще си струва. Или няколкостотин, ако има разлика между това да ги хванем и това да ги гледаме как избягват наказанието заради римската кръв по ръцете си. Девет хиляди убити в Мутина!

Гласът на Помпей се беше повишил в пристъп на гняв и той се наведе към Лепид, който му отвърна с ужасяващо спокоен поглед.

— Кой командва тук? — запита Лепид и махна с ръка към Крас.

— Даде ми се да разбера, че сенатът е предпочел Крас пред мене. Не признавам това „помощник-командващ“. Законно ли е въобще?

Другите легати не пропуснаха евентуалната насока, което Лепид би могъл да даде на дискусията — Юлий също. Гледаха говорещите като котки, с внимателно скрити нокти, и изчакваха изхода. Крас също се изправи и застана до Помпей.

— Помпей говори с моя глас, Лепид, и това е гласът на сената. Каквото и да си чул, би трябвало да знаеш, че не бива да се съмняваш в командващия.

Лицето на Помпей беше станало мораво от гняв.

— Чуй какво ще ти кажа, Лепид. Ще накарам да ти отнемат ранга в първия миг, когато допуснеш грешка. Само още веднъж да се усъмниш в някоя моя заповед, ще накарам да те убият и да те оставят на пътя. Разбра ли?

— Напълно — отвърна Лепид, явно удовлетворен.

Юлий се запита какво ли се е надявал да спечели легатът от тази размяна на гневни думи. Дали бе имал намерение да саботира Крас? Юлий знаеше, че не би могъл да служи при такъв човек, независимо колко ходове правеше, за да си спечели власт. Заплахата в лицето на Помпей беше огромна. Ако Лепид вдъхваше онзи вид лична лоялност, която Юлий беше видял у Първородните и Марий, значи Помпей поемаше огромен риск. Ако беше в положението на Помпей, помисли Юлий, би било по-добре да нареди незабавно да убият Лепид и да върне легиона му посрамен в Рим. Загубването на войници беше по-леко наказание, отколкото да вървиш в поход с хора, които могат да те предадат.