Произход на политическия ред [bg]

Не е изненадващо, че възходът на императрицата довежда до избухване на бунт през 684 г. от страна на група аристократи на Тан, чиито семейства тя е унизила. Императрицата действа светкавично при потушаването на въстанието, след което налага режим на терор срещу цялата аристократична класа, като създава мрежа от шпиони и доносници, щедро възнаграждавани за разобличаването на заговори. Нейните тайни служби изпълняват т.нар, днес масови извънсъдебни екзекуции, а след края на терора разпорежда екзекутирането и на полицейските служители. Това  проправя пътя да обяви през 690 г. основаването на новата династия Джоу под нейното еднолично управление, а не на някой роднина от мъжки пол.

Императрица У провежда редица популистки политики като намаляване на данъците и ангарията, съкращаване на разточителните публични разходи и материална подкрепа на възрастните и бедните. Насърчава също така писането на разкази за китайски жени, удължава срока на траур при смъртта на майка и канонизира собствената си майка като вдовстваща императрица. Действително извършва социална революция с избиването на огромен брой аристократи на Тан и конфуциански учени, кадри на старата административна система. Обаче ги заменя не с талантливи представители на простолюдието, а с многобройните си любовници и подмазвачи, поради което облекчава изискванията за изпитване и образование. Краят на управлението  е белязан от мистицизъм, безброй любовници (често свързани с религиозните  увлечения) и открито користолюбива клиентела, която не се опитва да контролира. На около осемдесет години най–накрая е свалена от престола чрез заговор, който възстановява сина  Дзунджун и династията Тан на власт.

Поведението на императрица У едва ли е типично за всички китайски владетели и следващите конфуциански моралисти я охулват като изключително лош владетел. Но тя не е нито първият, нито последният китайски суверен, който се държи деспотично и налага режим на масов терор срещу елитите на режима. Повечето европейски монарси се държат по един по–съблюдаващ правилата начин, дори отношението им към селяните и другите обикновени хора често да е много по–жестоко.

Възходът на императрица У е и пречка по отношение на еманципацията на китайските жени, тъй като по–късните автори я сочат като пример за лошите неща, които се случват, когато жените се намесят в политиката. Императорът на Мин поставя в двореца метална паметна плоча като предупреждение за него и неговите наследници относно интригите на придворните дами. И те се връщат към практиката на манипулиране на своите синове или съпрузи иззад кулисите.