За духа на законите
- Автор: дьо Монтескьо Шарл
- Год: 1984
- Язык: болгарский
- Год: Наука и изкуство
- Переводчик: Тодор Чакъров
- Жанр: Политика
Электронная книга - «За духа на законите». Краткое содержание книги:
Традициите, обичаите, които са повлияни от климата, от мястото, където живее нацията формират духа на един народ, неговата култура. Съответно духът се излива и в закона. Законът има дух, който отразява желанията на нацията и този дух е противопоставен на буквата на закона. Законът е изкуствен (направен е от хора, които могат да грешат). Следователно законът подлежи на поправки. Няма и не може да има вечен закон. Така Монтескьо обосновава основния дух на една държава. По този начин може да се тълкува понятието дух в заглавието на неговия труд.
Съществуват два типа закони: природни и такива, които произтичат от разума (Законът е човешкият разум, Мотескьо). Ако законът е добър се подчиняваме, а ако ли не го променяме.
Монтескьо прекарва почти двадесет години в проучвания и писане на За духа на законите, която обхваща широк кръг от теми в политиката, правото, социологията и антропологията и включва повече от 3000 цитата. В този политически трактат Монтескьо застъпва конституционализма и разделението на властите, както и премахването на робството, опазването на гражданските свободи и върховенството на закона, както и идеята, че политическите и правни институции следва да отразяват социалните и географски особености на всяка конкретна общност.
СЪДЪРЖАНИЕ
ДОКТРИНАТА НА МОНТЕСКЬО — АКАД. ЯРОСЛАВ РАДЕВ 7
ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ 47
РАЗСЪЖДЕНИЯ ЗА ВЕЛИЧИЕТО И УПАДЪКА НА РИМЛЯНИТЕ 825
ОПИТ ВЪРХУ ВКУСА 963
БЕЛЕЖКИ КЪМ „ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ“ 993
За природата на парите
Парите — това са знаци, изразяващи ценността на всички стоки. За да бъдат тези знаци трайни, малко да се изхабяват от употреба и без да се разрушават, да се делят на много части, за тях се взема някакъв метал. Избира се скъпоценен метал, за да може лесно да се пренася. Металът изобщо е много удобен за това да служи за обща мярка, тъй като лесно може да бъде приведен към една определена проба. Всяка държава поставя своя печат върху паричния знак, за да може формата да съответствува на пробата и теглото, както и да може да се разпознава единият от другия на пръв поглед.
Когато атиняните не са познавали употребата на метали, вместо с пари те са си служели с волове, а римляните — с овце; но един вол не е равен на друг така, както един къс метал може да бъде напълно еднакъв с друг.
Както парите са знаци на ценността на стоките, така книгата е знак за ценността на парите; и ако е хубава, тя така добре ги представя, че в същност ги замества напълно.
Както парите са знаци на стоките и ги представят, така и стоките са знаци на парите и ги представят; и една държава е в разцвет дотолкова, доколкото, от една страна, парите представят напълно всички нейни стоки и, от друга — всички стоки представят напълно всички нейни пари; едното е знак на другото и обратното; т. е. при тяхната относителна стойност този, който има едното, може да има и другото. Това е възможно само при едно умерено управление; но и при него не винаги; например, ако законите покровителствуват недобросъвестния длъжник, нещата, които принадлежат на тоя длъжник, не представят парите и не служат като техни знаци.
При деспотическото управление би било чудо, ако предметите представят своите знаци; тиранията и недоверието довеждат дотам, че хората заравят парите си в земята; следователно предметите тук не представят парите.
Понякога законодателите са прибягвали до изкуствени мерки, за да направят така, че предметите не само да представят парите по силата на своята природа, но и да се превърнат в средство за размяна, както самите пари. Цезар, когато е станал диктатор, е разрешил на длъжниците да се разплащат с кредиторите си с участъци земя по цена, която тия участъци имали през време на гражданската война. Тиберий е наредил тези, които желаят, да могат да получат пари от държавната хазна, но при условие, че стойността на земите, които залагат, превишава двойно стойността на парите. При Цезар поземлените фондове са се превърнали в пари, с които е можело да се изплащат всякакви дългове; при Тиберий десет хиляди сестерции земя правели една обща монета, както и пет хиляди сестерции — една, в пари.
Английската «Магна харта» забранявала да се конфискуват земи и доходи на длъжника в случаите, когато неговите движими или лични имущества са достатъчни за изплащане на дълга или когато той ги дава на разположение на заемодавеца; по такъв начин цялото имущество на англичанина представлявало пари.
Германските закони определяли в пари наказанието за причинени оскърбления или извършени престъпления. Но понеже парите там са се намирали много рядко, законът ги е заменил с определено количество храна или животни. Това може да се види в закона на саксите с известни различия, съобразени с благосъстоянието и изискванията за удобство у отделните народи. Преди всичко законът определя стойността на солида, френското су, в домашни животни; един солид от два тремиса съответствува на едно дванадесетмесечно теле или на една овца с агне; един солид от три тремиса — на едно шестнадесетмесечно теле. У тия народи парите са се превърнали в домашни животни, стоки или храни; и всичко това представлявало пари.
Парите са не само знак на предмета, но и знак на самите пари, т. е. парите могат да представят пари, както ще видим това в главата за обмяната.
Глава III
За идеалната монета
55
Има реална, има и идеална монета. Почти всички цивилизовани народи, които си служат с идеална монета, са стигнали до нея, като са превръщали реалната монета в идеална. Отначало тяхната реална монета била някакъв метал с определено тегло и определена проба. Но скоро недобросъвестността или нуждата довежда до отнемане на известна част от всяка отделна монета, като се запазва наименованието й; например от една монета, равна на един фунт сребро, отнемат половината и продължават да я наричат ливра; монета, която съдържа една двадесета част от фунта сребро, продължава да се нарича су, макар тя вече да не е една двадесета част от фунта. И ето ливрата става идеална ливра, а суто — идеално су. Същото става и с останалите подразделения; и се стига дотам, че ливра започват да наричат това, което представлява в същност една много малка част от ливрата; а това я прави още по-идеална. Може даже да се стигне дотам, че да не се секат повече монети, равни точно на една ливра; също така — на су; тогава ливрата и су-то ще станат чисто идеални. На всяка монета ще започнат да дават наименование на толкова ливри или на толкова су, колкото пожелаят; вариантите ще бъдат безкрайни, защото да се даде ново название на един предмет е толкова по-лесно, колкото е по-трудно да се измени неговата същност.