Вещерите от Сарамир
- Автор: Удинг Крис
- Серия: braided path #1
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вещерите от Сарамир». Краткое содержание книги:
И пазят тайната си.
Народът на Сарамир се страхува от тях и ги почита. Всяка жена се моли да не роди Различно дете.
Промяната настъпва, когато Кръвната Императрица на Сарамир признава, че единствената й дъщеря и наследница на трона е Различна.
Само за една нощ младата благородничка Кайку ту Макаима губи всичко: дома, семейството си и… живота си. Върната от полята на смъртта от странна жена на име Асара, Кайку открива, че нещо с нея не е наред. Преди да разбере какво, огнен демон излиза от тялото й и изпепелява Асара. Останала съвсем сама и напълно отчаяна, Кайку тръгва да търси помощ от братовчедка си в столицата.
Внезапно единичен, пронизващ тъпанчетата писък се надигна от чудовищната глутница. Неживите твари изведнъж застинаха в устрема си, отстъпвайки на разстояние от скупчените хора, взирайки се свирепо в тях с горящите си очи. Шепотите започнаха отново, макар че никоя уста не помръдна. Юги държеше пръста си на спусъка, Пърлок стоеше редом с него, а четирима от петимата членове на Либера Драмак лежаха в мръсните води сред разложените, убити за кой ли път трупове. Последният представител на организацията — току-що възмъжал момък на име Еспин — бе вдигнал високо фенера си, стиснал в другата си ръка оплискания си с кръв меч, чийто връх едва забележимо потрепваше.
Демоните се размърдаха и бавно започнаха да се оттеглят в тъмните дълбини на тунелите, откъдето бяха излезли. След броени мигове от маку-шенгите не остана и един.
Юги въздъхна облекчено.
— Тръгнаха ли си? — попита той Кайлин.
— Ще се върнат — отговори му тя. — Обезателно трябва да сме далеч от тук, когато го направят. — Тя се огледа и забеляза Тейн, който бе положил Кайку на тясната каменна пътечка. — Богове! — прошепна и се завтече към тях с цялата си бързина през стигащата до бедрата й тинеста вода. — Еспин! Донеси фенера! — нареди и младежът веднага се подчини на заръката й.
Устните на момичето бяха посинели, червените й очи гледаха изцъклено, а косата й беше мокра и сплъстена. Тейн бе разтворил устата й и в момента вадеше оттам някакви неизвестни боклуци, целият разтреперан от паника.
— Диша ли? — попита Пърлок, хвърляйки мълниеносен поглед към зеещите тунели зад тях, опасявайки се от завръщането на демоните.
Тейн остави въпроса му без отговор.
— Можеш ли да направиш нещо? — обърна се към Кайлин младежът.
— Тя се изплъзна от ограниченията, които й бях поставила, и разруши преградите — рече жената с нещо като възхищение в гласа си. — Всемогъщи духове, та тя има по-голям талант, отколкото предполагах! — После погледна към Тейн. — Докато не е в съзнание, нейната кана ще се разбунтува, ако се опитам да сторя нещо. Това ще я убие — ироничната забележка се изплъзна несъзнателно от устата й, ала никой от присъстващите не посмя да се засмее.
— Тогава аз ще се опитам — каза Тейн. Той кръстоса ръце и натисна с длани гръдния й кош, долепяйки устни до тези на Кайку, след което започна да вкарва въздух в дробовете й. Колко бе жестоко, помисли си той — първата им целувка да бъде толкова студена, неприятна и лишена от каквато и да е страст. Ала независимо от това той продължи да й прави изкуствено дишане, докато останалите го гледаха зяпнали как ритмично натиска гръдния й кош като обезумял, издишвайки периодично в устата й. Очевидно никой от присъстващите не беше чувал за тази техника на спасяване на удавници, която Тейн бе научил от жреците в храма на Еню преди много години.
— Събуди се, за боговете! — извика той, без да спира тласъците си. — Това не е краят на твоя път! Положила си обет! Обет! — Още едно издишване, вкарване на горещ живот в подгизналите й дробове. — Прекалено си твърдоглава, за да се оставиш да умреш така! — изкрещя накрая.
Тогава като че ли самият Омеча се протегна и докосна мъртвата жена под ръцете му, защото тя изведнъж потръпна, сгърчи се конвулсивно, завъртя се на една страна и избълва мръсната вода от канала, с която се беше нагълтала. Момичето повръщаше и повръщаше, а Тейн се смееше като луд и сълзите се стичаха по лицето му, докато благодареше на боговете. Юги го потупа одобрително по гърба, наричайки го „чудотворец“. Най-накрая спазмите на Кайку поутихнаха и тя се отпусна по гръб, отворила уста като умряла риба, запъхтяна и отпаднала, но жива и здрава.
Кайлин поклати учудено глава и се усмихна, питайки се колко ли животи бе оставила зад гърба си нейната ученичка.
Тридесета глава
Слънцето изгря, а битката продължаваше да бушува.
Силите на рода Керестин не бяха постигнали нищо съществено при щурмуването на градските стени. Величествените западни порти продължаваха да се извисяват здраво залостени пред тях, а защитниците на столицата непрекъснато отблъскваха обсадните им стълби от зъберите на укреплението. Ако в отбраната участваха единствено императорските стражи, повечето от които щяха да са заети с потушаването на размириците в различните райони на престолния град, навярно щяха да пометат веднага войниците благодарение на численото си превъзходство. Вместо това обаче голяма част от гражданите се бяха вдигнали да бранят своите домове, напълно забравили политическите си пристрастия. Каквито и да бяха чувствата им към Престолонаследничката, беше въпрос на гордост да не допуснат никой да нахлуе в Аксками, ето защо броят на бранителите на града беше нараснал многократно. Григи ту Керестин бесня цяла нощ и удвои силата на атаката си, когато окото на Нуку надзърна над хоризонта, ала войските на рода Батик вече се приближаваха от изток и щяха да са в града преди здрачаване. А след като влезеха в града, щяха да са непоклатими, гарантирайки безопасността на рода Еринима.