Хари Потър и даровете на смъртта
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Harry Potter #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хари Потър и даровете на смъртта». Краткое содержание книги:
Видя как Хърмаяни и Рон се споглеждат учудено, но искаше първо Грипкук да отговори — на тях щеше да им обяснява после.
— Избий си го от главата — отсече таласъмът. — Под пода ако търсиш ти туй, що не ти принадлежи…
— Там ще намериш за „заслуга“ освен богатство, нещо друго… Да, знам, помня надписа — каза Хари. — Но аз не се опитвам да се сдобия с богатство, не се опитвам да направя нещо за лична изгода. Вярваш ли ми?
Таласъмът го погледна с крайчеца на дръпнатите си очи и мълниевидният белег бе пронизан от болка, но Хари не й обърна внимание и отказа да я признае и да последва поканата й.
— Ако има магьосник, на когото ще повярвам, че не търси лична изгода — каза накрая Грипкук, — то това си ти, Хари Потър. Таласъмите и домашните духчета не са свикнали да ги закрилят и да им засвидетелстват уважение, както ти направи тази нощ. Най-малкото пръчконосците.
— Пръчконосците… — повтори Хари: думата му прозвуча доста странно точно когато в белега отново го прониза болка и Волдемор насочи мислите му на север, а Хари изгаряше от нетърпение да поразпита Оливандър в съседната стая.
— Магьосниците и таласъмите отдавна си оспорват правото да носят магически пръчки — обясни тихо Грипкук.
— Е, таласъмите могат да правят магии и без пръчки — напомни Рон.
— Това е несъществено! Магьосниците отказват да споделят тайните на пръчките с другите магически създания, те не ни позволяват да разширим силата си!
— Е, и таласъмите не искат да споделят с магьосниците как правят своите си магии — рече Рон. — Отказвате да ни обясните как изработвате мечове и доспехи. Таласъмите владеят ковашкото изкуство в степен, непостижима за магьосниците…
— Това не е важно — прекъсна го Хари, забелязал, че Грипкук почервенява все повече. — Тук не става въпрос за съперничеството между магьосници и таласъми или други магически същества…
Грипкук се засмя гадничко.
— А, точно за това става въпрос! Черния лорд набира все по-голяма мощ и вашето племе се поставя все по-твърдо над моето! „Гринготс“ попада във властта на магьосниците, домашните духчета са изтребвани, а кой от пръчконосците негодува от това?
— Ние! — възкликна Хърмаяни. Както седеше на креслото, беше изправила гръб и очите й бяха блеснали. — Ние негодуваме! И аз, Грипкук, съм подложена на не по-малки гонения от таласъмите и домашните духчета. Аз съм мътнорода!
— Не се наричай така… — промърмори Рон.
— Защо да не се наричам? — каза Хърмаяни. — Мътнорода съм и се гордея с това! При новия ред аз, Грипкук, не съм в по-розово положение от теб. В къщата на Малфой избраха мен, за да ме изтезават! — Докато говореше, тя отмести яката на халата, за да покаже как на мястото на врата й, където Белатрикс бе натиснала камата, се червенее рана. — Знаеш ли, че именно Хари направи Доби свободен? — попита Хърмаяни. — Знаеш ли, че от години искаме домашните духчета да получат свобода? — Рон се намести притеснен върху страничната облегалка на креслото, където седеше тя. — Едва ли, Грипкук, мечтаеш повече от нас Ти-знаеш-кой да бъде победен.
Таласъмът я изгледа със същото любопитство, което беше проявил и към Хари.
— Какво ще търсите в трезора на Лестранж? — попита той внезапно. — Мечът вътре е фалшив. Този тук е истинският. — Той премести поглед от единия към другия. — Мисля, че вече го знаете. Там ме помолихте да излъжа заради вас.
— Но в трезора се пази не само фалшивият меч, нали? — попита Хари. — Ти сигурно си виждал и другите неща вътре.
Сърцето му биеше по-силно от всякога. Той удвои усилията си да не забелязва туптящата болка в белега.
Таласъмът отново намота брадата си около пръста.
— В разрез с нашия кодекс е да разгласяваме тайните на „Гринготс“. Пазители сме на несметни съкровища. Имаме задължение към вещите, които са поверени на нашите грижи и които твърде често са сътворени от пръстите ни. — Таласъмът помилва меча и плъзна черни очи от Хари към Хърмаяни и към Рон, после отново към Хари. — Толкова млад, а се сражава срещу толкова много!
— Ще ни помогнеш ли? — попита Хари. — Не можем и да мечтаем да проникнем в трезора, ако не ни помогне някой от таласъмите. Ти си единствената ни надежда.
— Аз… ще помисля — отговори влудяващо Грипкук.
— Обаче… — подхвана вбесен Рон и Хърмаяни го сръга в ребрата.
— Благодаря ти — каза Хари.
Таласъмът наведе в нещо като поклон голямата си глава като кубе, после разгъна къси крачка.
— Мисля, че кострастът е свършил работа — оповести той, като се разположи опасно съвсем в края на леглото на Бил и Фльор. — Сигурно най-после ще мога да поспя. Извинявайте…