Хари Потър и даровете на смъртта

— Не се притеснявай — обади се Рон. — Зяпат мен. Аз съм голяма знаменитост.

Албус, Роуз, Хюго и Лили се засмяха. Влакът потегли и Хари закрачи покрай вагона, без да сваля очи от мъничкото лице на сина си, вече грейнало от вълнение. Продължи да се усмихва и да маха с ръка, макар че си беше малка загуба да вижда как синът му отива толкова далече от него…

И последната следа от пара се разсея в есенния въздух. Влакът зави. Ръката на Хари все още беше вдигната високо.

— Не се притеснявай за него, всичко ще бъде наред — прошепна Джини.

Хари я погледна, после разсеяно свали ръка и докосна мълниевидния белег на челото си.

— Знам.

Белегът не го беше болял деветнайсет години. Всичко беше наред.