Хари Потър и даровете на смъртта
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Harry Potter #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хари Потър и даровете на смъртта». Краткое содержание книги:
— Откъде знаеш?
Хари не отговори.
— Да, той ме попита — пророни Оливандър. — Искаше да му кажа всичко, което знам за пръчката, известна с различни имена: Смъртоносна пръчка, Пръчка на Ориста и Бъзова пръчка.
Хари погледна встрани към Хърмаяни. Тя беше потресена.
— Черния лорд — продължи приглушено и уплашено Оливандър — винаги е бил доволен от пръчката, която му изработих, със сърцевина от фениксово перо, трийсет и пет сантиметра, после обаче откри връзката между еднаквите сърцевини. Сега търси друга, по-могъща пръчка като единствен начин да победи твоята.
— Но той много скоро ще научи — ако вече не е научил, — че пръчката ми е повредена до степен да не може да се поправи — каза тихо Хари.
— Не! — извика стресната Хърмаяни. — Няма откъде да знае, Хари, как ще научи, че…
— С „Приори инкантатем“ — отговори той. — Хърмаяни, ние оставихме твоята пръчка и пръчката от трънка в къщата на Малфой. Ако ги разгледат добре, ако ги накарат да възстановят заклинанията и магиите, които са правили напоследък, ще видят, че твоята е счупила моята, ще разберат, че си се опитала и не си успяла да я поправиш, и ще се досетят, че оттогава използвам пръчката от трънка.
Не остана и следа от малкото руменина, която Хърмаяни си беше възвърнала, откакто бяха пристигнали тук. Рон погледна укорно Хари и каза:
— Дайте да не мислим за това сега…
Но тук се намеси господин Оливандър:
— Черния лорд вече не търси Бъзовата пръчка само за да те унищожи, господин Потър. Преизпълнен е с решимост да я притежава, защото е убеден, че тя ще го направи наистина неуязвим.
— А ще го направи ли?
— Който притежава Бъзовата пръчка, постоянно трябва да се страхува, че ще бъде нападнат — обясни старецът, — но това, че Черния лорд може да се сдобие със Смъртоносната пръчка, наистина е… трябва да призная… страховито.
Хари внезапно си спомни как първия път, когато видя Оливандър, не беше сигурен дали го харесва. Дори сега, след като Волдемор го беше изтезавал и държал затворен в подземието, мисълта, че той може да се сдобие с тази пръчка, явно очароваше стареца точно толкова, колкото и го отвращаваше.
— Наистина ли… наистина ли смятате, господин Оливандър, че такава пръчка съществува? — попита Хърмаяни.
— О, да — потвърди старецът. — Да, напълно възможно е да проследите движението на пръчката през историята. Има, разбира се, и бели петна, има и дълги промеждутъци, когато тя е изчезвала от поглед, временно се е губела или е била скрита, но задължително отново е излизала наяве. Притежава особени свойства, по които посветените в науката за пръчките веднага я разпознават. Има и писмени свидетелства, някои са доста мъгляви, но аз и други майстори на пръчки сме се заели да ги изучаваме. Те звучат достоверно.
— Значи… не смятате, че това е приказка или мит? — попита обнадеждена Хърмаяни.
— Да, не смятам — потвърди Оливандър. — Виж, не знам дали сменя собственика си само чрез убийство. Историята й е кървава, но това може да се дължи просто на факта, че мнозина се стремят да я притежават и тя разпалва у магьосниците такива страсти. Всесилна и опасна, ако попадне в неподходящи ръце, невероятно привлекателна и любопитна за всички нас, които изучаваме мощта на магическите пръчки.
— Господин Оливандър — намеси се пак Хари, — казахте на Вие-знаете-кого, че Бъзовата пръчка е у Грегорович, нали?
Старецът пребледня още повече, ако това изобщо беше възможно. Приличаше на призрак, когато преглътна с усилие.
— Но откъде… откъде…
— Няма значение откъде знам — отговори Хари и затвори за миг очи: сред парещата болка за секунди видя главната улица в Хогсмийд, където още беше тъмно, защото селото се намираше много по на север. — Значи казахте на Вие-знаете-кого, че пръчката е у Грегорович?
— Беше плъзнал такъв слух — пророни Оливандър. — Слух отпреди много, много години, тогава ти още не си бил роден! Мисля, че го е пуснал самият Грегорович. Ясно е, че това ще бъде само добре дошло за него — да се разчуе, че изучава и възпроизвежда и в други пръчки свойствата на Бъзовата пръчка!
— Да, това е ясно — потвърди Хари. — Господин Оливандър, и един последен въпрос, после ще ви оставя да си почивате. Какво знаете за Даровете на Смъртта?
— За… кое? — попита майсторът, напълно объркан.
— Даровете на Смъртта.
— Опасявам се, че нямам и представа за какво ми говориш. Пак ли е свързано с пръчките?
Хари се взря в изпитото лице и реши, че Оливандър не се преструва. Наистина не знаеше нищо за Даровете.