Хари Потър и даровете на смъртта
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Harry Potter #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хари Потър и даровете на смъртта». Краткое содержание книги:
— Да, разбира се — рече Хари, но преди да излезе от стаята се наведе и взе меча на Грифиндор, който лежеше до таласъма.
Грипкук не възрази, ала докато затваряше след себе си вратата, на Хари му се стори, че зърна негодувание в таласъмските очи.
— Ах, тъпанарът му с тъпанар! — пошушна Рон. — Приятно му е да ни размотава.
— Хари — прошепна и Хърмаяни, като дръпна и двамата по-далеч от вратата, в средата на стълбищната площадка, която още тънеше в мрак, — дали казваш това, което си мисля, че казваш: че в трезора на Лестранж има хоркрукс?
— Да — потвърди той. — Белатрикс изпадна в ужас, когато реши, че сме били вътре в трезора, място не можеше да си намери. Защо? За кое си помисли, че сме го видели и че сме могли да го вземем? Направо се вцепени, че Вие-знаете-кой може да научи.
— Пък аз смятах, че търсим места, където Вие-знаете-кой е ходил, места, където е правил нещо важно — озадачи се Рон. — Влизал ли е някога в трезора на Лестранж?
— Не знам дали изобщо е влизал в „Гринготс“ — отговори Хари. — Като по-млад никога не е държал там злато, защото никой не му е завещавал нищо. Но не е изключено да е видял банката отвън първия път, когато е отишъл на „Диагон-али“.
Болката в белега на Хари туптеше, но той не й обръщаше внимание — искаше Рон и Хърмаяни да разберат за „Гринготс“, преди тримата да разговарят с Оливандър.
— Според мен Волдемор е завиждал на всеки, който е имал ключ от трезор в „Гринготс“. Мисля, че за него това е олицетворявало принадлежността към магьосническия свят. И не забравяйте, той се е доверявал на Белатрикс и мъжа й. Преди краха му те са били неговите най-предани слуги, а след като е изчезнал, са тръгнали да го търсят. Каза го през нощта, когато се завърна, чух го с ушите си. — Хари разтърка белега си. — Но според мен Волдемор не е казал на Белатрикс, че това е хоркрукс. Не е казал на Луциус Малфой истината за дневника. Вероятно е обяснил на Белатрикс, че това е ценна вещ, която притежава, и я е помолил да я прибере в трезора. Хагрид ми е казвал, че ако искаш да скриеш нещо, това е най-сигурното място на света… след „Хогуоргс“.
След като Хари замълча, Рон поклати глава.
— Наистина го разбираш.
— Мъничко — рече Хари. — Съвсем мъничко… де да разбирах толкова и Дъмбълдор! Но ще видим. Хайде… наред е Оливандър.
Рон и Хърмаяни бяха изумени, но и възхитени, когато тръгнаха след него по малката стълбищна площадка и почукаха на вратата срещу стаята на Бил и Фльор.
— Влез! — чуха немощния отговор.
Майсторът на магически пръчки лежеше на едното от двете еднакви легла по-далеч от прозореца. Бяха го държали повече от година в подземието и както знаеше Хари, бяха го изтезавали поне веднъж. Старецът беше изпосталял, жълтеникавата кожа на лицето му се беше опънала върху костите. Големите му сребристи очи изглеждаха огромни в хлътналите очни ябълки. Ръцете, отпуснати върху одеялото, можеха да са и на скелет. Хари седна на свободното легло заедно с Рон и Хърмаяни. Тук изгряващото слънце не се виждаше. Стаята беше обърната към градината върху отвесната скала и току-що изкопания гроб.
— Извинявайте, че ви безпокоя, господин Оливандър — подхвана Хари.
— Мило момче — гласът на стареца беше съвсем тих, — вие ни спасихте. Мислех, че ще умрем на онова място. Не знам как да ви благодаря… Направо не знам…
— За нас беше удоволствие.
Белегът на Хари туптеше. Той знаеше, беше сигурен, че почти няма време, ако иска да изпревари Волдемор или да се опита да му попречи. Усети за кратко паника… но вече беше взел решението, когато беше предпочел да разговаря първо с Грипкук. Престори се на спокоен, затърси опипом в кесийката около врата си и извади двете половини от счупената магическа пръчка.
— Господин Оливандър, нуждая се от малко помощ.
— Винаги на твое разположение. Винаги — отвърна немощно старецът.
— Можете ли да поправите тази пръчка? Възможно ли е изобщо?
Оливандър протегна трепереща ръка и Хари сложи в дланта му двете половини, прихванати едва-едва една за друга.
— Бодлива зеленика и фениксово перо — рече майсторът с треперлив глас. — Двайсет и осем сантиметра. Чудесна и податлива.
— Да — съгласи се Хари. — Можете ли да…
— Не — пророни старецът. — Съжалявам, ужасно съжалявам, но пръчка, пострадала до такава степен, не може да бъде поправена с никое от средствата, които зная.
Хари се беше приготвил да чуе това, но то все пак му подейства като удар. Той си взе двете половини на пръчката и отново ги прибра в кесийката около врата си. Оливандър гледаше пространството, откъдето беше изчезнала прекършената пръчка, и извърна очи чак когато Хари извади от джоба си двете пръчки, които беше донесъл от къщата на Малфой.