Хари Потър и даровете на смъртта
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Harry Potter #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хари Потър и даровете на смъртта». Краткое содержание книги:
— Можете ли да определите на кого са? — попита Хари.
Майсторът взе едната от пръчките и я доближи до недовиждащите си очи, като я завъртя между пръстите си с издути стави и я огъна леко.
— Орех и змейска нишка — съобщи той. — Трийсет сантиметра. Неподатлива. Пръчката е на Белатрикс Лестранж.
— А тази?
Оливандър извърши същия оглед.
— Глог и косъм от еднорог. Точно двайсет и пет сантиметра. Достатъчно гъвкава. Пръчката беше на Драко Малфой.
— Беше ли? — повтори Хари. — Не е ли и досега негова?
— Вероятно не. Щом си му я отнел…
— Да, отнех му я…
— В такъв случай може да е и твоя. Важно е, разбира се, и как си му я отнел. Много зависи и от самата пръчка. Като цяло обаче, ако някоя пръчка е била победена, тя вече не е вярна на предишния си господар.
В стаята се възцари мълчание, чуваше се само далечният морски прибой.
— Говорите за пръчките, сякаш имат чувства — сподели Хари — и могат да мислят сами.
— Пръчката сама си избира магьосника — потвърди Оливандър. — Ако не друго, то поне това винаги е било ясно на онези, които усвояват изкуството да изработват пръчки.
— Значи човек може да използва и пръчка, която не го е избрала, така ли? — полюбопитства Хари.
— О, да, ако изобщо си магьосник, ще успееш да насочиш магическите си способности почти през всяко оръдие. Ала най-богати са плодовете там, разбира се, където има най-силна връзка между магьосник и пръчка. Тези взаимоотношения са сложни. Първоначално привличане, после споделен стремеж към натрупване на опит, когато пръчката се учи от магьосника, а магьосникът — от пръчката.
Морето се люшкаше с тътен напред-назад — звукът беше печален.
— Взех тази пръчка от Драко Малфой насила — обясни Хари. — Мога ли да я използвам, без да се излагам на опасност?
— Според мен да. Притежанието на пръчките е подчинено на сложни закони, ала победената пръчка обикновено изпълнява волята на новия си господар.
— Значи и аз мога да използвам тази? — включи се и Рон, извади пръчката на Опаш от джоба си и я връчи на Оливандър.
— Кестен и змейска сърдечна нишка. Двайсет и три сантиметра и два милиметра. Чуплива. Малко след като бях отвлечен, бях принуден да я изработя за Питър Петигрю. Да, ако си я спечелил в битка, е по-вероятно да изпълнява волята ти, и то по-добре, отколкото друга пръчка.
— Това важи за всички пръчки, нали? — попита Хари.
— Мисля, че да — потвърди Оливандър, вперил изпъкнали очи в лицето му. — Ти, господин Потър, задаваш сериозни въпроси. Науката за магическите пръчки е сложен и тайнствен раздел от магията.
— Излиза, че не е задължително да убиваш предишния собственик, за да притежаваш истински дадена пръчка? — попита Хари.
Старецът преглътна.
— Дали е задължително ли? Не, не бих казал, че е задължително.
— Има обаче предания — продължи Хари и сърцето му заби по-ускорено, а болката в белега се засили: той беше сигурен, че Волдемор е решил да осъществи идеята си. — Предания за една — или няколко — пръчки, които се предават от човек на човек само чрез убийство.
Оливандър пребледня. До снежнобялата възглавница изглеждаше сивкав, а очите му бяха огромни, кръвясали и изпъкнали от нещо, което наподобяваше страх.
— Мисля, че само една пръчка се предава по този начин — прошепна той.
— И Вие-знаете-кой се интересува от нея, нали? — продължи с въпросите Хари.
— Ти… откъде… — изграчи Оливандър и погледна Рон и Хърмаяни така, сякаш ги молеше за помощ. — Откъде знаеш?
— Искал е да му кажете как да преодолее връзката между нашите пръчки — рече Хари.
Оливандър изпадна в ужас.
— Разберете, той ме изтезаваше! Проклятието Круциатус, аз… нямах друг избор, освен да му кажа каквото знам и за което се досещам!
— Ясно — отсече Хари. — Казахте ли му за еднаквите сърцевини? Казахте ли му, че просто трябва да вземе пръчката на друг магьосник?
Оливандър беше вцепенен и ужасѐн колко много знае Хари. Той кимна бавно.
— Но не се получи — продължи Хари. — Моята пръчка пак победи пръчката, която Волдемор беше взел за кратко. Знаете ли защо стана така?
Старецът поклати глава точно толкова бавно, както току-що беше и кимнал.
— Аз… никога не съм чувал за подобно нещо. Онази нощ пръчката ти е направила нещо нечувано. Връзката между еднакви сърцевини се среща изключително рядко, но виж, не знам защо твоята пръчка е счупила пръчка, взета от друг…
— Говорехме за другата пръчка, за пръчката, която сменя собствениците си само чрез убийство. Щом разбра, че моята пръчка е извършила нещо твърде необичайно, Вие-знаете-кой се върна и попита за онази, другата пръчка, нали?