Хари Потър и даровете на смъртта
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Harry Potter #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хари Потър и даровете на смъртта». Краткое содержание книги:
— Грипкук — избра той. — Първо ще разговарям с Грипкук.
Сърцето му биеше лудо, сякаш беше тичал презглава и току-що беше преодолял огромно препятствие.
— В такъв случай да се качим горе — подкани Бил и тръгна пръв.
Хари вече беше изкачил няколко стъпала, когато се обърна и погледна назад.
— Имам нужда и от вас двамата — извика той на Рон и Хърмаяни, които надзъртаха през вратата на всекидневната.
Те излязоха в светлината: странно, но явно им беше олекнало.
— Как си? — попита Хари Хърмаяни. — Направо ме изуми… как измисли онази история, докато Белатрикс ти причиняваше такава болка…
Хърмаяни се усмихна едва-едва, а Рон я притисна с една ръка до себе си.
— Какво правим сега, Хари? — попита той.
— Ще видиш. Елате.
Тримата тръгнаха след Бил нагоре по стръмното стълбище и излязоха на малка площадка. На нея имаше три врати.
— Тук — подкани Бил и отвори вратата на тяхната спалня.
И от нея се виждаше морето, което сега беше напръскано от изгрева със златисто. Хари отиде на прозореца, загърби невероятния изглед и зачака със скръстени ръце и с тупкаща болка в белега. Хърмаяни седна на креслото до тоалетката, а Рон се разположи на страничната му облегалка.
Бил се появи отново — носеше дребния таласъм, когото положи внимателно върху леглото. Грипкук му благодари със сумтене и Бил излезе, като затвори след себе си вратата.
— Извинявай, че те вдигам от леглото — каза Хари. — Как са краката ти?
— Болят — отговори таласъмът. — Но заздравяват.
Още стискаше меча на Грифиндор и изражението му беше доста странно: опърничаво, но и заинтригувано. Хари забеляза нездравата на цвят кожа на таласъма, дългите му тънки пръсти, черните му очи. Фльор му беше свалила обувките — дългите му ходила бяха мръсни. Беше по-голям от домашно духче, но не много. Куполовидната му глава беше много по-голяма от човешка.
— Сигурно не помниш… — подхвана Хари.
— Че именно аз те отведох при трезора ти първия път, когато дойде в „Гринготс“? — продължи Грипкук. — Помня, помня, Хари Потър. Ти си много прочут дори сред таласъмите.
Двамата се погледнаха, сякаш се преценяват. Белегът на Хари все още болеше. Той искаше да приключи бързо този разговор с таласъма и същевременно се страхуваше да не направи погрешна стъпка. Докато се опитваше да реши как най-добре да изложи молбата си, Грипкук наруши мълчанието.
— Ти погреба домашното духче — заяви той неочаквано враждебно. — Наблюдавах те от прозореца в съседната стая.
— Да — потвърди Хари.
Грипкук го погледна с крайчетата на дръпнатите си черни очи.
— Ти, Хари Потър, си необикновен магьосник.
— В какъв смисъл? — попита Хари, като разсеяно разтърка белега.
— Сам изкопа гроба.
— Е, и?
Грипкук не отговори. На Хари му се стори, че му се присмива, задето е постъпил като мъгъл, но не го вълнуваше особено дали таласъмът одобрява гроба на Доби. Стегна се — да е готов за нападението.
— Трябва да те попитам, Грипкук…
— Освен това спаси един таласъм.
— Моля?
— Доведе ме тук. Спаси ме.
— Е, предполагам, че не съжаляваш — каза малко нетърпеливо Хари.
— Не, не съжалявам, Хари Потър — потвърди Грипкук и започна да суче с пръст рядката си черна брада, — но ти си много странен магьосник.
— Така да бъде — рече Хари. — Е, имам нужда от малко помощ, Грипкук, и точно ти можеш да ми помогнеш.
Таласъмът не даде знак, с който да го насърчи, само продължи да се въси срещу него, сякаш за пръв път виждаше такова нещо.
— Трябва да проникна в един трезор в „Гринготс“.
Хари не искаше да го оповестява толкова дръзко, думите сами излязоха от устата му, защото го проряза болка в челото и той отново видя очертанията на „Хогуортс“. Затвори твърдо съзнанието си. Първо трябваше да приключи с Грипкук. Рон и Хърмаяни гледаха Хари така, сякаш е полудял.
— Хари… — подхвана Хърмаяни, но Грипкук я прекъсна.
— Да проникнеш в трезор в „Гринготс“ ли? — повтори таласъмът и се понамръщи, докато се наместваше върху леглото. — Невъзможно!
— Не, възможно е — възрази Рон. — Вече е правено.
— Да — потвърди и Хари. — Същия ден, когато те срещнах за пръв път, Грипкук. На моя рожден ден преди седем години.
— Но в онзи момент въпросният трезор вече беше празен — тросна се таласъмът и Хари разбра — макар да бе напуснал „Гринготс“, Грипкук беше възмутен от самата мисъл, че защитата на банката е била разбита. — Тогава банката почти не се охраняваше.
— Е, трезорът, в който трябва да проникнем, не е празен и предполагам, че има доста мощна защита — обясни Хари. — Принадлежи на семейство Лестранж.