Като цвят по течението
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Радинска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Като цвят по течението». Краткое содержание книги:
— Мама Шемей казва, че ако искаш, можеш да ми почетеш, дядо, понеже тя сега се облича и няма влеме. — Като подпря лакти на ръба на леглото, детето хвана личицето си в шепи и впери умолително поглед в Уилям. — Искаш ли, а, дядо?
Сърцето на стареца се разтопи. Нима можеше да откаже на такава молба? Той се покашля и се усмихна на внука си, но когато се обърна към Гейдж и му посочи сандъка си, лицето му отново стана строго.
— В горното отделение има чифт очила. Ще ми ти донесеш ли?
— Аз ще ги взема, дядо! — извика ентусиазирано Андрю и изтича до сандъка. Баща му отвори капака, извади очилата и му ги подаде, като го предупреди да внимава да не ги счупи. Момчето ги занесе на дядо си и застана близо до него, за да види как ще си ги сложи. Заинтригувано от отражението си в стъклата им, то се наведе напред и почти допря лице до лицето на възрастния човек.
— Виждаш ли една малка катеричка? — попита с обич Уилям.
— Виждам Анди!
— Аз пък мисля, че това, което виждаш е една малка катеричка — настоя Уилям с усмивка.
— О, не, дядо! — забоде пръст в собствените си гърди Андрю. — Това съм аз! Като ходим на вила, мама Шемей показва същото във водата! Това е Анди!
— Обаче от моята страна се вижда катеричка.
— Мога ли и аз да видя? — извика детето и долепи буза до лицето на дядо си, за да погледне от другата страна на очилата.
Старецът се усмихна още по-широко и завъртя очи към внука си.
— Виждаш ли нещо?
Андрю примижа и се взря още по-напрегнато.
— Нне.
— Тогава може би трябва ти да си сложиш очилата.
Момчето с готовност се остави да наместят очилата на носа му, но колкото и да въртеше очи, не можеше да види нищичко.
— Дядо! Виждам нищо!
Гейдж притисна длан към устните си, за да не се разсмее. С тези уголемени от силния диоптър очи синът му приличаше на бръмбар. Той тръгна на пръсти към стъпалата, но се спря за миг и погледна през рамо. Баща му тъкмо изваждаше изпод възглавницата лист хартия, на който по-рано през деня бе нарисувал една катеричка.
— А сега си свали очилата — каза Уилям, като вдигна картинката пред лицето на момчето.
Андрю се подчини и личицето му грейна от възторг.
— О, дядо! Ти налисувал кателичка хубаво както татко лисува колаб!
Гейдж се извърна и безшумно слезе по стъпалата. Синът му и Уилям изглеждаха толкова погълнати един от друг, че не искаше да ги смущава. Чувстваше се безкрайно щастлив от видяното, защото никога не бе предполагал, че баща му ще се заинтересува от своите внуци. Ето че сега бе съзрял Уилям Торнтън в нова светлина — светлина, запалена от чара и вродената любознателност на детето.
Когато Гейдж влезе в спалнята, Шимейн вдигна поглед и веднага се обърна, за да му покаже как са се заплели връзките на гърба на корсета й.
— Сигурно съм започнала да надебелявам! Или пък Виктория е била тънка като тръстика, когато е носила тази рокля! Наложи се да отпусна корсета, за да мога да дишам и виж както направих, когато се опитах да го завържа отново!
Гейдж се приближи зад гърба й, плъзна ръце под гърдите й и каза със замислено изражение:
— Даа, вече не се побират в шепите ми. — Сетне се наведе над рамото й, разтвори деколтето на роклята и впери жадно поглед в прелестните очертания на гърдите й под дантеления ръб на долната риза. — Два сочни, зрели пъпеша, готови да бъдат изядени. Не знам как ще издържа, докато се приберем довечера.
Шимейн го сръга игриво с лакът в ребрата, усмихна му се през рамо и го смъмри:
— Дръжте се прилично, сър!
— С всяка друга, но не и с теб, любов моя — отвърна съпругът й с предрезгавял глас, обсипвайки шията й с целувки. — Ти си единственият ми източник на плътски наслади.
— Радвам се, че е така — промълви Шимейн, като отпусна глава на рамото му и погали красивите ръце, които отново се бяха върнали на гърдите й. — Не бих понесла да те деля с друга жена. В това отношение приличам досущ на Роксана.
— Да, мадам, но аз съм ваш, а не на Роксана. Вие имате пълното право да мислите така.
Прекъсна ги тихо потропване на входната врата гостенката им беше пристигнала. Това напомни на Гейдж, че тази нощ Андрю ще си има компания в спалнята и че стените не са достатъчно дебели, за да заглушат скърцането на леглото.
— Довечера ще трябва да използваме мечата кожа — каза той, като провря ръка под ризата на съпругата си. — В противен случай Мери Маргарет има да се чуди на неспособността ни да се отделим един от друг поне за една нощ.
Шимейн вдигна засмения си поглед към очите му, които грееха с топла кехлибарена светлина.
— Вчера изнесох кожата навън, за да се проветри. Познавам добре твоята ненаситност, затова трябваше да обмисля с какви възможности разполагаме, след като госпожа Макгий ще бъде в съседната стая.