Първият крал на Шанара
- Автор: Брукс Терри
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Даракчиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първият крал на Шанара». Краткое содержание книги:
Докато Джърли, Тей и Прейа се впускат в издирване на Черния елфически камък, Бремен и Кинсън се заемат с дори по-опасна задача — да съберат знанията и технологиите, необходими за създаването на могъщо оръжие. Оръжие, способно да сломи Господаря на Магията и завинаги да го прогони от света. А през това време войната неумолимо надвисва над народите на джуджетата и елфите и съдбата им сякаш е предопределена. Дали Джърл ще събере достатъчно кураж, за да поеме спасението на расите в свои ръце? Ще успее ли Бремен да изпълни задачата на живота си? „Първият крал на Шанара“ ще ви въвлече във вълнуващо пътешествие, изпълнено с битки, магия и приключения…
Упълномощаваха го.
Бремен вдъхна дълбоко от нощния въздух. Дали сега разбираше напълно силата на талисмана? Така смяташе и въпреки това, тази магия му изглеждаше твърде нищожна, за да влезе в битка срещу толкова могъщ враг. Как щеше да убеди онзи, който щеше да носи меча, че тя е достатъчна, за да постигне надмощие? Колко от наученото трябваше да му разкрие? Ако кажеше твърде малко, рискуваше войнът да го пренебрегне. Ако кажеше твърде много, можеше да го загуби заради страха. На, кое да заложи? Дали щеше да разбере, когато го срещне? Това колебание го караше да губи посоката си. Толкова много зависеше от това оръжие, а само на него се падаше тежката задача да реши как да бъде използвано.
Само на него, защото той бе поел това бреме и жребият вече бе хвърлен.
Нощта напредваше, Бремен стигна до мястото, където един ръкав на реката се отклоняваше на юг през Рун. Вятърът духаше от югозапад и носеше миризма на смърт. Друидът леко се сепна, когато вонята достигна обонянието му. Под Мирмидон бе имало клане и то голямо. Той се поколеба какво да направи, после тръгна към едно място, където реката се стесняваше, и я прекоси. Надолу лежеше Варфлийт, селището, където бе вербувал Кинсън преди години. Смрадта се носеше оттам.
Той пристигна в града няколко часа преди зазоряване. Нощта беше тиха, черната й плащаница покриваше всичко. Миризмата започна да става по-силна и той веднага разбра какво се е случило. Към небето като бавно къдреща се сива панделка на лунната светлина се издигаше дим. Искряха червени въглени. Греди стърчаха от земята като копия. Варфлийт бе изгорен до основи, а всичките му жители избити или отвлечени в плен. Хиляди хора. Старецът поклати безнадеждно глава, щом тръгна по тихите, пусти улици. Сградите бяха срутени и плячкосани. На всяка крачка лежаха трупове на хора и животни, натрупани на гротескни, безразборни купчини сред развалините. Той вървеше сред разрухата и се изумяваше на зверството. Кракът му попадна на трупа на старец — очите му бяха отворени и се взираха безжизнено. Плъх изскочи изпод тялото и се втурна нанякъде.
Бремен стигна до центъра на селището и спря. Сякаш тук не се бе водила битка; виждаха се само няколко пръснати оръжия. Много от мъртъвците изглеждаха като поразени в съня си. Колко ли от близките и приятелите на Кинсън бяха сред тях? Той тъжно поклати глава. Предположи, че атаката се е състояла преди два дни. Северната армия се бе спуснала от Източната земя и се придвижваше на запад над Езерото на дъгата към елфите. А Варфлийт бе имал нещастието да лежи на пътя и.
Сигурно всички южняшки селища оттук до Стрелехайм са сполетени от същата съдба, помисли си той с отчаяние. Огромна празнина се загнезди в гърдите му. Нямаше думи, способни да изразят чувствата му.
Той прихвана черната си роба, нагласи меча по-високо на гърба си и тръгна през селището, като се опитваше да не поглежда към последиците от клането. Почти го беше прекосил, когато усети движение. Друг би го пропуснал, но той беше друид — не гледаше с очите, а със съзнанието си.
Нещо живо се криеше сред развалините.
Бремен свърна наляво, като се движеше предпазливо. Вече бе разстелил защитната мрежа на магията над себе си. Не се чувстваше заплашен, но се беше научил, че трябва да се внимава при всякакви обстоятелства. Мина през няколко разрушени домове към една срутена барака. Там, точно до разбития вход се беше свила малка фигура.
Бремен спря внезапно. Там имаше момче, на не повече от дванадесет години, дрехите му бяха разкъсани и изцапани, а лицето и ръцете му — покрити с пепел и мръсотия. То се притисна назад към сенките, сякаш искаше да се скрие в земята. Държеше нож в едната си ръка и го бе вдигнало пред себе си. Провисналата, тъмна коса се спускаше до раменете му и се беше разпиляла по тясното му лице.
— Излез, момче — каза меко старецът. — Всичко е наред.
Момчето дори не помръдна.
— Тук няма никой освен нас двамата. Който и да е сторил това, вече си е отишъл. Излез сега.
Момчето остана на мястото си.
Бремен се загледа в далечината, привлечен от внезапния проблясък на падаща звезда. Пое си дълбоко дъх. Не биваше да се бави, нито можеше да помогне някак на момчето. Само си губеше времето.
— Аз си тръгвам — каза той уморено. — Ти също трябва да го направиш. Тези хора тук са мъртви. Отиди до някое от селищата на юг и потърси помощ. Желая ти успех.
Той се обърна и започна да се отдалечава. Мнозина щяха да останат бездомни и съсипани, докато всичко това свърши. Тази мисъл беше ужасно тягостна. Той отново поклати глава. Измина стотина ярда и внезапно спря. Обърна се и видя момчето — беше прилепило гръб към стената с нож в ръката и го гледаше.