Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона». Краткое содержание книги:
— Летим над лед и планини вече цял ден, ако не и повече.
— Вярно. — Демонът посочи на юг. — Там е Цибул. Може би ще успеем да се приближим, без да се налага да се крием от демонския усет. Но не забравяй, заклинанията, с чиято помощ се справяш с простите демони, може да се окажат недостатъчни за главатаря и властелините.
— Ще направя каквото трябва.
— Тогава трябва да съставим план — каза Ханам. — Нямам никакво желание да продължа този живот. Душата ми се моли да се свържа с братята ми в Небесната орда тук, на Шила. Затова предлагам следното. Аз ще нападна който там техен велик властелин открием, като отвлека стражите и слугите около него. Това ще ти даде време да проучиш отблизо разлома към демонските селения.
— Дързък план, няма що, но не знам дали ще ми осигури достатъчно време. Но ето какво ме безпокои. Колкото и да звучи суетно, мисля, че знам за естеството на разломната магия не по-малко от всеки друг, в това число и Макрос, и ако не бях видял празния олтар при Ахзарт, щях да ти кажа, че един отворен разлом не може да бъде преместен по начина, който описваш. Това означава, че тук действат неведоми за мен сили. Може също така да означава, че затварянето на разлома е извън моите способности.
— Какво ще направиш, ако се окаже така?
— Единственото, което мога да измисля: унищожавам разлома към Мидкемия и се надявам, че това е достатъчно.
— След като Макрос се опитва да извърши същия подвиг от другата страна, дали ще можеш?
— Несъмнено един от двама ни ще успее.
— Тогава да тръгваме и да направим каквото можем.
Демонската фигура се устреми с плясък на гигантските си криле — по-скоро се плъзна по планинския склон, вместо да полети. Набра ускорение, след което разгъна криле и се зарея високо във въздуха. Пъг полетя след него с помощта на магията си.
Продължиха полета си ниско над земята, за да не ги засекат. Слънцето залязваше. Липсата на светлина щеше малко да помогне, макар че демоните виждаха в тъмното почти като котките.
Летяха над свят, опустошен от сили, несравними с нищо, което Пъг бе виждал — лишен от дървета и треви, от хора и от най-малки твари. Земите около някога великия град Цибул бяха напълно лишени от живот. Пъг усещаше, че това е нещо повече от опустошенията по време на война или горски пожари, когато земята остава обгорена, защото там все щеше да се забележи някакъв признак на живот, дори да е само стръкче трева.
Тук нямаше нищо.
Бяха на около миля от града, когато Ханам каза:
— Прикрий преминаването ни, магьоснико.
Пъг напрегна ума си за трудната задача да направи и двамата невидими, и то в летящо положение. Изпита ужасна болка от необичайното напрежение, но изпълни изискванията и за двамата без грешка. Болката се задържа няколко минути, след което взе да затихва.
Когато прелетяха над града, няколко демона извърнаха глави нагоре, сякаш бяха надушили нещо, но никой не подаде сигнал за тревога. Пъг се надяваше, че скоро ще стигнат до целта си.
Ханам кацна в нещо, което някога трябваше да е било градина, но сега представляваше обгорена камара мъртви растения и камъни.
Ни мъх, ни лишей, ни стрък трева не растеше на това някога тучно място.
Влязоха в една огромна зала и Пъг изостави заклинанието за невидимост.
— Всичко наред ли е? — попита сааурският велемъдър.
— Ще ми трябва малко време да си възвърна силите. — Пъг се усмихна уморено. — Това нещо става все по-лесно, но бих предпочел да не го практикувам в бъдеще при същите обстоятелства.
— Ясно. Почакай ме тук. Скоро ще се върна.
И сааурският велемъдър в демонското тяло напусна помещението. Пъг седна върху отломките на някогашно огромно ложе. Бледата вечерна светлина не можеше да скрие разточителността на обзавеждането. Тук беше спал някой знатен сааурски благородник, може би дори водачът им.
Чу леко шумолене отвън и скочи на крака. Влезе Ханам, стиснал за врата един махащ отчаяно крайници демон. Пред очите на Пъг сааурецът счупи черепа му и изпи жизнените му енергии.
— Разумно ли е? — попита Пъг.
— Необходимо е. Щом се налага да се изправя срещу Тугор или Маарг и да ги задържа макар и само за няколко минути, трябва да набера колкото може повече сила. Ако се моля и за най-малкия шанс за победа, щях да легна и да чакам с месеци, избивайки колкото може повече демони, докато не ме усетят и не ме издирят. Чак след като надвия преследвачите си и оцелея, бих могъл да изляза пред онзи, когото предизвиквам. В този момент ще получа правото на единичен двубой.
— Но нямам желание да побеждавам — продължи той. — Искам да се освободя от този затвор. — Той потупа кристалната стъкленица, висяща на верижка около врата му. — Услуга, за която трябва да помоля теб, магьоснико. — Свали стъкленицата и я подаде на Пъг.