Залавянето на Вълка от Уолстрийт
- Автор: Белфорт Джордан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Венков
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Залавянето на Вълка от Уолстрийт». Краткое содержание книги:
— Пречи й на игра.
— На играта — поправих Картър, притеснен от влиянието, което езиковите й способности можеха да му окажат. После вдигнах слушалката на телефона върху страничната масичка.
— Ало?
— Обажда се адвокатът ти — обяви Магнум в октава до минор. — Как си?
— Добре съм — отговорих по навик, след което си дадох сметка, че всъщност наистина съм добре. Точно така: за пръв път от много време насам бях близо до състоянието на щастие. — Какво става? — попитах.
— Днес във федералната прокуратура голяма пушилка се вдигна.
Усетих как сърцето ми прескочи.
— Така ли? В каква връзка?
— Познаваш ли някой помощник федерален прокурор, на име Дан Алонсо?
— Не — отвърнах моментално. — Защо?
— Защото е новият ти помощник федерален прокурор — отвърна Магнум. — Обади ни се тази сутрин на двамата с Ник да ни съобщи вестта. Възложили са му твоя случай, а Джоел напуска идната седмица.
— Що за човек е? Пич ли е или путьо?
— Ами… — проточи Магнум — по десетобалната система, при която путьото е едно, а пичът е десетка, бих класирал Алонсо някъде между десет и единайсет.
— Будалкаш ме! — възкликнах.
— Шшшт! — изсъска КГБ-то. — Пречиш ми!
Картър вдигна глава и опря показалец пред устните си. После пак заби поглед в екрана. А аз се засмях и попитах Магнум:
— Сериозно ли е толкова готин?
— Да — отвърна Магнум, — много е готин: печен, страшно умен, безупречен във воденето на съдебни дела и най-важното — човек с голямо сърце. Вече повдигнах въпроса за намаляване на обвинението ти за възпрепятстване на правосъдието и той ми отговори, че е готов да седне да го обсъдим. Иска първо да се срещне с теб и едва след това ще те остави да се признаеш за виновен. И смятам, че засега положението е доста добро.
Усетих как ме обля вълна на облекчение.
— Но това е прерасна новина, Грег, наистина прекрасна.
— Така е — съгласи се той. — От друга страна обаче, тази сутрин проведох някакъв много странен разговор по телефона с Джоел Коен. За някакво твое ходене до Атлантик Сити преди няколко месеца, когато си бил отказал да се легитимираш. Намекваше, че си правил опит да переш пари или нещо от сорта. Нали не е вярно, кажи ми!
Устата ми мигновено пресъхна, а стомахът ми изпревари мозъка в стигането до заключения.
— Разбира се, че не съм! — избухнах. — Пълни глупости! Никакви пари не съм се мъчил да изпера! Просто стана едно недоразумение!
— Значи все пак си бил там? — попита Магнум, явно изключително изненадан от вестта.
Вече усещах накъде вървят нещата.
В крайна сметка щях да успея да докажа, че не съм се мъчил да пера пари, но нямаше да мога да докажа, че не съм нарушил условията, при които ме бяха пуснали под гаранция. Наистина бях излязъл от Ню Йорк без разрешение.
— Да, бях там — признах тихо. — Чакай да се преместя в друга стая.
На излизане от стаята за телевизия мярнах за миг невинното личице на сина ми. Въпреки тежкото ранно боледуване бе израснал здраво момче. Заля ме вълна на ужасна мъка. Имах чувството, че съм го предал.
В спалнята вдигнах телефона на бъдещето, седнах на ръба на леглото и заразправях на адвоката си цялата история с всичките й гнусни подробности, започвайки с пищната, но непълнолетна Кайли, та чак до лелята с каменното лице в клетката на касиера, която отказа да ми върне собствените ми пари. Накрая попитах:
— Нали няма да прекратят сътрудниченето ми заради това, а?
— Няма — отвърна мигновено адвокатът ми, — стига да ми казваш самата истина.
Поех дълбоко въздух и бавно го изпуснах, стараейки се да запазя самообладание. После захванах да се кълна на адвоката си, че му казвам божата истина. Заклех се в зрението си, после в очите и на децата ми, после и в тези на бъдещите ми деца, а накрая — и в очите на децата на Магнум.
— Добре! Добре! Вярвам ти! — рече най-сетне. — Стига си ме убеждавал. Божичко, и така да е станало, знаеш какъв зор ще видим, докато погасим щетите. Какви са отношенията ти с офицера, отговарящ за предсъдебните условия?
— С Пат Мансини ли? — попитах, докато у мен отново пламна искрица надежда. — Страхотен човек е! — Реших, че няма смисъл да споменавам подвеждащото ми телефонно обаждане до Пат, където споменах, че съм закъсал в града, без да уточнявам в кой точно град. — Защо питаш?
— Питам, понеже тъкмо той може да ти угаси лампата в случая. Достатъчно е да напише писмо до съдията за хеликоптерната ти екскурзийка с крайна цел Атлантик Сити, придружителка — непълнолетна, голяма начална сума за игра на хазарт, при това пари, които са собственост на властите. Голям проблем може да излезе, Джордан. Никак не прилича на поведението на разкаял се човек. Нали ме разбираш?