Залавянето на Вълка от Уолстрийт

В интелектуално отношение беше блестяща. Играеше безпогрешно на шах, шашки, табла, джин-руми80 и изобщо на всякакви хазартни игри със стръвта на заклет комарджия и най-много от всичко мразеше да губи. Родителите й бяха починали — баща й се гътнал от сърдечен удар, когато била едва на девет. Много се обичали и смъртта му я съкрушила. Бил виден съветски гражданин — учен в областта на ракетните оръжия с най-висок допуск до класифицирани материали, та и след смъртта му семейството не изпитало никакви лишения. Винаги имала каквото поиска. Опашките за хляб, празните лавици по магазините, типовата конфекция — всичко това било толкова чуждо на детството й, колкото и на моето. Живеела в някакъв вълшебен свят, при това в охолство според съветските стандарти.

Грациозността и красотата си наследила от майка си. Бях я виждал на снимки — синеока блондинка със страхотно очарователна усмивка. Жена, от която можеше да ти спре дъхът. На младини била по-красива и от Юлия, според самата Юлия, и заемала важна длъжност в сферата на изкуствата. Благодарение на което Юлия израсла в шикозен московски апартамент, в който безкраен низ съветски хора на изкуството — актьори, актриси, художници, скулптори, певци и балерини — купонясвали до зори на водка и руски песни.

Майка й не умряла от естествена смърт, а заклана с нож в собствения й апартамент. И точно тук историята ставаше съвсем мътна. Смъртта й настъпила скоро след като коронясали Юлия за „Мис Съветски съюз“ и съвпаднала буквално с разразилия се спор кой държи „правата“ върху новопоявилата се сензация — печатница на пари. Мнозина били заподозрени, но никому не било повдигнато обвинение. Кой я е убил ли? КГБ? Руската мафия? Недоволен бизнесмен, който възнамерявал да изнуди Юлия да му предава спечеленото от манекенската й дейност? Или е било случаен акт на насилие?

Така или иначе, това беше момичето, в което бях се влюбил — момиче, което обожаваше родината си, но не желаеше да се върне там дори и като посетител. Та тя дори за погребението на майка си не се върнала. И макар да не си го признаваше, долавях, че е било от страх. Игор, за когото продължаваше да твърди, че й е зет, бил женен за по-голямата й сестра Лариса, но и той не се върнал — макар специално за него да отчиташе, че и да е искал, е нямало да може. Обявен бил за издирване в родината си — не от закона, а от „други“, както се изрази тя, които Игор бил настъпил по мазола във връзка с нещо си с нея. Разказът й обаче спря дотук и въпреки всичките ми усилия, отказа да съобщи повече подробности.

Що се отнася до моето собствено положение, убеден съм, че знаеше много повече, отколкото си даваше вид. В деня, в който обявиха, че съм сътрудничил, се опитах да й обясня накратко станалото — като наблегнах най-вече на случая с Дейв Биъл, в който все още смятах, че съм постъпил правилно, независимо от това, че все още силно ме безпокоеше. Запазих самоуважението си, рекох й, при което тя грабна ръката ми и я стисна насърчително. А Когато две седмици по-късно подведоха под отговорност Готвача и й разказах и за него — как беше работил като мой счетоводител и верен приятел, изпитващ нерационална радост от „шашмите“, които в крайна сметка го довършиха, тя отвърна, че в бизнеса за приятелство и дума не можело да става и че ако не съм си извлякъл поуката от случая с Дейв Биъл, никога нямало да ми дойде акълът.