Залавянето на Вълка от Уолстрийт
- Автор: Белфорт Джордан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Венков
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Залавянето на Вълка от Уолстрийт». Краткое содержание книги:
Чандлър от своя страна не се занимаваше с видеоигри, а с кукли Барби — правеше се на тяхна майка, обличаше се специално за случая и обичаше да гледа телевизия — в американската й разновидност — така че имаше още по-малко общо с КГБ-то. И точно това ме притесняваше — че не бях забелязал у КГБ-то някакво желание да контактува с нея. Както и с Картър, бе винаги мила и готова да се усмихне, но категорично липсваше нещо, което да ги свързва.
В моите очи отговорът бе прост: КГБ-то е възрастната, а Чандлър и Картър — децата, така че топката е в нейната половина на игрището, а не в тяхната. Или очаквам прекалено много от нея? Та тя не „майка на моите деца“ и не би било честно да разчитам да им бъде мащеха. Известно безразличие може би е здравословно, може и нормално да е и вероятно трябва да се благодаря на съдбата, че изобщо се отнася мило с тях. Не, реших най-после, да е мила не е достатъчно. Апатията е разновидност на жестокостта и децата я долавят и от километър.
А на противоположната страна на спектъра бе гаджето на Графинята Джон Макълусо. Нямаше и седмица, откакто ми се обади най-неочаквано да сме пиели по едно кафе някъде. Прекарвал доста време с децата ми и искал да ме увери, че винаги щял да полага максимални усилия да оказва положително влияние върху живота им. Безкрайно изискан жест, меко казано. Когато няколко дена по-късно се срещнахме в ресторантчето „Олд Бруквил“, веднага си допаднахме взаимно.
Оказа се горе-долу колкото мен на ръст, слаб и жилав и буквално преливащ от енергия. Хубавец с прошарена коса и подчертано италиански черти. Но най-вече притежаваше харизма. Цял час си разменяхме истории от света на бизнеса, но избягвахме внимателно темата за провалилия се мой брак с Графинята и неговите сегашни отношения с нея — а аз през цялото време се борех против напъващия се да излезе навън въпрос дали тя му стене: „Изпразни се, малко мое принцче!“, докато правят секс. И все пак, при всичкия смях и усмивки, над срещата ни тегнеше като черен облак един въпрос, който той накрая извади на бял свят:
— Да ти призная, много ми пречи това, че аз живея в Калифорния, а Надин в Ню Йорк — заопипва той почвата. — Ама така е, като съм се влюбил в жена, която живее на цели пет хиляди километра от мен!
Темата, значи, бе подхваната.
И двамата съзнавахме, че е сериозен проблем, който няма да се разреши от само себе си. Трябваше или той да се премести тук, или тя да замине за там. А доколкото познавах Доминик Барбара — адвоката на Графинята, мазно копеле с прословуто мазна уста и склонност да припича задника си на светлината на прожекторите — той по всяко време бе готов да изтъкне като аргумент правните ми затруднения.
Джон обаче никак не бе глупав: като видя реакцията ми, побърза да добави, че Надин в никакъв случай не би сторила каквото и да било зад гърба ми. Знаела колко близък съм с децата и все им повтаряла какъв добър баща съм. На тази нотка приключихме с темата, макар и на двама ни да бе ясно, че рано или късно тя пак ще възникне.
Та… къде в цялата тази история бе мястото на КГБ-то?
Сега, като я гледах споена с Картър от любовта им към бандикута мутант, смеех да се надявам, че все нещо ще излезе — току-виж привикнала да обича децата ми, а аз — нея, така както навремето обичах Графинята, а преди нея — Дениз. В интерес на истината все още усещах някаква дистанция в отношенията си с Юлия — същата, която долавях и в отношенията й с децата ми.
Но с течение на времето пропастта между различните ни две култури можеше да се окаже и нашата най-главна сила. Та нима американците нямат своя велика душевност? Според Достоевски същността на великата руска душа се състояла в постоянната й и ненаситна способност да страда, а според моя милост същността на великата американска душа се свежда до максимата: защо изобщо ни трябва да страдаме, след като родителите и дедите ни са страдали вместо нас? Не можеше ли в такъв случай двамата с КГБ-то да се слеем в една идеална душа? Нямаше ли сборът от моя американски оптимизъм и нейния руски фатализъм да се опише с думата „съвършенство“?
Да не говорим, че имахме пред себе си достатъчно време да положим мост над пропастта. Новото хилядолетие щеше да започне само след осем дни, а надали щяха да ме осъдят по-рано от три-четири години.
Телефонът иззвъня.
— Блядь! — изруга КГБ-то. — Моля те, вдигни телефон! Пречи ми на игра.
Картър се извърна към мен и кимна: