Залавянето на Вълка от Уолстрийт
- Автор: Белфорт Джордан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Венков
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Залавянето на Вълка от Уолстрийт». Краткое содержание книги:
Часове наред ми разправяше за великая русская душа, която американците никога нямало да проумеят. Честност, почтеност, чувствителност, въображение, състрадание, вина, мълчаливо понасяне на несгодите. Това бяха само част от думите, с които я описа, докато прелистваше своя руско-английски речник.
От моя лична гледна точка обаче се впечатлявах не толкова от „великата й руска душа“, а от верността й. Познавахме се от по-малко от два месеца и сигурно й беше вече до болка ясно, че не съм онзи, за когото ме е смятала. Бях обременен с проблеми, бъдещето ми бе неясно. Финансовата ми звезда не се издигаше, а падаше. Но всичко това, изглежда, ни най-малко не я тревожеше.
Когато й казах, че ще трябва да напусна крайбрежната си къща, тя сви рамене и отвърна, че „Медоу Лейн“ никак нямало да й липсва. По-добре да сме живеели в Манхатън, пък и за какво ми била толкова голяма къща. После, като й казах, че известно време парите няма да ми стигат, тя ме успокои, че всеки, който на моите никакви години е успял да натрупа подобно състояние, пак щял да намери начин да спечели ново.
Кимнах в знак на съгласие с думите й, след което реших да се захвана пак с търговията с акции, само че този път законно. Борсата НАСДАК буквално летеше, носена на крилете на така наречената „дотком мания“ — манията по фирмите, занимаващи се с търговия по интернет, — и с парите, които властите великодушно ми бяха оставили, можех да изкарвам по няколко милиона годишно и със затворени очи. Не можех да си обясня защо по-рано не се бях сетил. Изглежда, доверието на КГБ-то в мен изигра определена роля.
В този смисъл тя беше пълна противоположност на Графинята. Готова бе да заложи на мен, а не на нещата, с които се бях заобиколил. В оправдание на Графинята обаче бих отбелязал, че Юлия нямаше две деца, за които да се притеснява, нито свое „минало“ с мен.
Но така или иначе, Графинята бе заминала в историята, а моето бъдеще — КГБ-то — се канеше да се изкачи на двадесет и петото ниво на „Краш Бандикут“. Оставаше й единствено да срази кръвния враг на Краш — доктор Нео Кортекс, след което Краш щеше да си възвърне приятелката си Тоона — и тя бандикут мутант, която в света на бандикутите се отличаваше със сексапил, равен на онзи на Джесика Рабит81.
Изведнъж КГБ-то се разкрещя:
— Блядь! Блядь! Ньет! Ньет!
— Връщай се! — изпищя Картър. — Той хвърля огнени кълба!
— Не мога! — писна КГБ-то. — Изгубих една сила!
— Не! — изврещя Картър. — Използвай силовия кристал… — а аз зяпах със затаен дъх как на екрана изтъканият само от мускули примат Коала Конг грабна едно огнено кълбо и го запокити по главата на Краш. При удара Краш избухна в пламъци, изрева неистово, скочи във въздуха, направи пълно салто, приземи се на бандикутското си дупе и умря насред огъня. След което телевизорът издаде звук, наподобяващ на „Уа-уа-уа-уа-уа… бум!“. И екранът почерня.
В началото КГБ-то и Картър замръзнаха с втренчени в един друг погледи. После КГБ-то поклати глава и каза: Что ты нашу страну обсираешь?, при което Картър сви устни и закима в знак на съгласие, без изобщо да има представа, какво точно бе казала КГБ-то. После Картър рече: „Хайде пак, Юия“, а тя кимна обречено, пое дълбоко въздух и натисна бутона на конзолата, с което съживи Краш, макар и на дъното на замъка на Нео Кортекс.
И докато те се бяха вглъбили в играта, аз си зададох въпроса що за майка ще е КГБ-то на децата ми, ако се случи най-лошото. Защото, колкото и невероятно да беше, все пак бях длъжен да взема предвид и евентуалността някой ден Графинята да умре и децата да легнат изцяло на ръцете ми.
Не виждах някаква особена близост между КГБ-то и Картър извън пристрастеността им към видеоигрите. Напротив, когато не седяха пред екрана, почти не си говореха. Тя, разбира се, бе винаги мила към него, но определено й липсваше топлота, а излъчваше някаква апатия, която никак не се връзваше с прословутата велика руска душа.
81
Jessica Rabbit — една от анимационните героини от филма на Робърт Земекис „Кой натопи заека Роджър“ (1988 г.) — филм, който съчетава анимация и игрално кино. Оттогава редовно оглавява класациите за най-сексапилни анимационни герои. — Б.пр.