Прашинка в Божието око

— Да, да, но ние не сме упълномощени да подписваме договори и търговски спогодби — отвърна Хорват. — Наистина, постигнахме доста и вече трябва да си вървим. На „Макартър“ имаше епидемия, някакъв нов вирус, който лекарите ни не познават, и не ни е известен нито епицентърът й, нито начинът на разпространение. И тъй като този кораб е единствената ни възможност да се приберем у дома, ами… нашите господари смятат, че е най-добре да заминем, докато всичките ни астрогатори все още са здрави. Ще се върнем!

— Ти ще дойдеш ли? — попита сламкарката.

— Ако е възможно. Много би ми се искало. — Последните думи прозвучаха съвсем искрено.

— Ще бъдеш добре дошъл. Всички човеци ще са добре дошли. Храним големи надежди за търговия между нашите две раси, Антъни. Можем да научим много едни от други. Приготвили сме и подаръци — не можете ли да ги приемете на вашия кораб?

— Хм, благодаря… аз… — Хорват погледна към Кутузов, който всеки момент щеше да избухне. — Това няма да е благоразумно — тъжно рече министърът. — Докато не разберем каква е причината за болестта, най-добре да не излагаме никого на опасност от зараза. Много съжалявам.

— Аз също, Антъни. Забелязахме, че вашите инженери са… как да се изразя по-тактично? Недостатъчно специализирани, навярно. Имахме намерение отчасти да компенсираме това с подаръците си.

— Хм… извини ме за момент. — Хорват изключи звука и се обърна към Кутузов. — Адмирале, не можете да се откажете от такъв шанс! Това ще е най-великото събитие в историята на Империята!

Главнокомандващият бавно кимна. Тъмните му очи се присвиха.

— Освен това е вярно, че ако сламкарите притежават Лангстъново поле и Олдърсънов двигател, това ще е най-голямата опасност в историята на човешката раса, министър Хорват.

— Съзнавам го — изръмжа докторът и включи звука. — Боя се, че…

— Антъни — прекъсна го сламкарката, — можете да вземете снимки на нашите подаръци и да ги проучите достатъчно, за да ги възпроизведете по-късно. Това определено няма да изложи на риск хора, които са били на самата планета, нали?

Хорват се замисли. Трябваше да получи тези подаръци! Той отново изключи аудиовръзката и се усмихна на адмирала.

— Знаете, че е права. Не може ли да ги пуснем в катера?

Кутузов сякаш бе опитал вкиснато мляко. После кимна. Министърът облекчено се обърна към сламкарката.

— Благодаря ти. Ако оставите подаръците в катера, ще ги проучим. След две и половина седмици можете да си вземете и тях, и катера, който пък ние ви подаряваме, от смотаняшкия пункт.

— Чудесно — топло отвърна извънземната. — Но няма да имате нужда от катера. Един от нашите подаръци е космически кораб с управление, предвидено за човешки ръце и умове. Останалото ще намерите на борда му.