Фурията на курсора

Ръката на канима се насочи към чантата му.

Тави отдавна чакаше нещо подобно. Знаеше, че независимо какво ще се случи, Сари не може да си позволи да бъде предизвикан толкова открито.

Ако Тави просто си тръгнеше след такава конфронтация, това щеше да е израз на слабост от страна на Сари пред погледите на другите каними, а сред тях показването на слабост беше смъртоносна грешка. Сари не можеше да позволи на Тави да напусне свободно и Тави знаеше — беше въпрос само на време Сари да направи своя ход.

Тави вдигна пръст и го насочи драматично към канима, а гласът му пропука от внезапно напрежение и заплаха.

— Дори не се опитвай.

Сари замръзна с оголени от омраза зъби.

Тави продължи да го гледа с насочен към него пръст, а конят под него неспокойно затанцува на място.

— В теб има някаква сила — каза той тихо. — Но знаеш на какво е способен алерански призовател. Мръдни ръката си с още инч и ще те изпържа и ще те хвърля за закуска на враните.

— Дори да успееш — изръмжа Сари, — моите аколити ще те разкъсат на парчета.

Тави сви рамене.

— Може би — той се усмихна. — Но ти вече ще си мъртъв.

Двамата стояха един срещу друг и моментът се разтягаше все повече и повече. Тави полагаше всички усилия да остане спокоен и уверен, както подобава на могъщ призовател на фурии.

Истината беше, че ако Сари реши да го разкъса на парчета, всичко, на което Тави можеше да разчита, беше да се довери на пъргавината на коня и да бяга. Ако Сари приложи каквото и да е заклинание, щеше да убие Тави. Във всички случаи той беше безсилен срещу канима.

Но Сари не го знаеше.

И веднага след като Сари беше изкаран от равновесие, той се уплаши.

— Разговаряме, за да сключим примирие — изръмжа той, колкото и да му беше тежко, и това беше единственото, което съхрани живота на Тави. — Върви си, алеранецо — каза той и отпусна ръка. — Ще се срещнем отново, много скоро.

— Въпреки че сме съгласни по нещо — каза Тави. Блъфът проработи. Безпокойството му започна да отстъпва място на главозамайващо облекчение, което беше почти толкова трудно да се овладее, колкото и страхът преди него.

Той започна да извърта коня си, но после спря, погледна стоящия канимски воин зад линията на шаманите на Сари и извика:

— Ако искате да вземете останките на падналите, ще оставя невъоръжени каними да ги отнесат, ако го направят в рамките на следващия час.

Канимът не отговори. Но след няколко секунди на размисъл той наклони съвсем леко главата си настрани. Тави повтори жеста и след това започна да се отдалечава, като обърна лицето си към мекия бриз.