Към кулата на Зеления ангел. Част първа [bg]

— Какви са всичките тези кости? — попита Мириамел. Брегът от двете страни на канала беше отрупан със скелети, с миш-маш от гръбнаци и ребра като избелели дъски от разрушени кораби, странно бели в калта. — Надявам се, че са от животни.

— Всички сме животни — отбеляза Кадрах. — Всички имаме кости.

— Какво искаш да направиш, монахо, да изплашиш момичето? — възкликна ядосано Исгримнур. — Погледни тези черепи. Това са крокодили, а не хора.

— Шшшт! — Тиамак се обърна откъм носа на лодката. — Херцог Исгримнур е прав. Това са кости на крокодили. Но сега трябва да помълчите. Приближаваме към лагуната на Секоб.

— Какво е това?

— Това е причината за всички тези останки. — Очите на врана светнаха към Камарис, който влачеше ръката си с изпъкнали вени във водата и гледаше образуваните вълнички с всепоглъщащото внимание на детството. — Исгримнур! Не му позволявай да прави това!

Херцогът се обърна и измъкна ръката на Камарис от водата. Старецът го погледна с мек упрек, но задържа капещата си ръка в скута си.

— А сега, моля ви, пазете тишина за известно време — каза Тиамак. — И гребете бавно. Не пръскайте.

— Защо? — попита Исгримнур, но при погледа на врана млъкна. Двамата с Мириамел полагаха всички усилия да докосват водата тихо и ритмично.

Лодката се носеше по тунел под провиснали върби. После тунелът внезапно излезе в обширно тихо езеро. Бананови дървета растяха край водата, серпантини от корени образуваха усукана стена почти край цялото езеро. В отсрещния му край брегът се издигаше в широк плаж от светъл пясък. Няколко малки островчета, просто цицини във водата край плажа, бяха единственото, което нарушаваше стъклената гладкост на езерото. Две блатни птици се перчеха в отсамния й край и навеждаха глави да поровят в тинята. Мириамел си помисли, че пламъкът е идеално място за лагер — самото езеро приличаше на ведър райски кът след влажните обрасли места, на които бяха спирали — и тъкмо се канеше да каже това на Тиамак, когато свирепият му поглед я скова. Тя предположи, че това е нещо като светилище за врана и народа му. И все пак той нямаше причина да се отнася към нея като към непослушно дете.