![Виелица на сенките [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/3/4/vielica-na-senkite-bg-download.jpg)
Виелица на сенките [bg]
- Автор: Пехов Алексей Юрьевич
- Серия: Хрониките на Сиала #3
- Язык: болгарский
- Год: @Фен превод
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Виелица на сенките [bg]». Краткое содержание книги:
— Колко е часът? — изстенах аз.
— Мракът само знае, Гарет — обади се Делер, докато плъзгаше точилото по острието на любимата си секира. — Безпрецедентна мъгла, така че не мога да кажа нищо, но стана светло преди около петнайсет минути.
— Тръгваме, Гарет, прибирай одеялото — Алистан Маркауз нямаше намерение да ме чака да се разсънвам.
Сега вървяхме бавно, не се знаеше какво се крие в мъглата и щеше да е тъпо да попаднем на някой оркски капан. Така че трябваше да се придвижваме, като внимаваме за възможни неприятности. Наоколо властваше абсолютна тишина, мъглата поглъщаше всички звуци и дори ромолящият поток сега звучеше някак приглушено и зловещо. Кли-кли трепереше и притеснено въртеше глава. Забелязвайки, че я гледам, тя се намръщи, но все пак каза:
— Мразя мъглата, в нея сме като слепи.
— Не се притеснявай, Кли-кли — ободри я Халас. — Ако имаше нещо в мъглата, отдавна щяхме да сме загазили. Сам знаеш.
— Знам — измърмори тя, — но въпреки това се чувствам някак недобре. Нещо трябва да се случи. Усещам го с носа си.
— Само не предизвиквай паника, шуте — помоли Змиорката, но въпреки скептичния си тон веднага провери дали „братът“ и „сестрата“ излизат лесно от ножниците си.
Гоблинката само въздъхна разочаровано.
За предупреждението й си спомнихме след четиридесет минути. Вече беше съвсем светло, но мъглата не мислеше да се маха и затова не веднага успяхме да чуем звука.
Бум-м-м! Бум-м-м! Бум-м-м!
Мъглата поглъщаше звуците и усещах тътена на барабаните по-скоро с кожата си, отколкото с ушите.
— Орки! — изръмжа Делер и стисна секирата.
— Успели са все пак!
Халас заизвива витиевати ругатни на смесица от човешки и гномски. В кратката си реч гномът успя да спомене орките, появили се в Сиала по някакво недоразумение. След това започна да изброява сношенията, с които се занимават Първите в свободното си от блъскане на барабани време. От толкова внушителен списък с извращения всяко разумно създание би трябвало да намрази Първите до края на живота си. Делер потресено слушаше зловещата реч на своя партньор, а Кли-кли изглеждаше леко смутена. Сигурен бях, че е чувала подобни неща и преди, но в такова голямо количество — никога. В друго време бих се възхитил от способността на Халас да вплита една в друга толкова сложни ругатни, но сега не ми беше до това — орките отново ни дишаха във врата. Милорд Алистан и Еграсса също нямаха намерение да слушат гномската тирада.
— Халас, замълчи! — извика графът.
Гномът млъкна в средата на особено цветист израз, а Еграсса легна на земята, разчисти листата, каза няколко думи на гърлено наречие и се заслуша. Барабаните не млъкваха.
— Те са на около час и половина път от нас. И се придвижват много бързо.
— Колко са, треш Еграсса? — попита графът, стиснал дръжката на меча и забил поглед в стената на мъглата.
— Не знам, милорд. Не съм такъв майстор, за да сплитам подобни заклинания. Всичко, което мога да кажа, е, че са много.
— Твоите пчели не ни помогнаха особено много, шамане! — язвително се обърна Халас към Гло-гло. — И какво смяташ ще правиш сега?
— Да те хвана за краката и да издухам оркската армия с главата ти! — избухна Гло-гло. — Ако не беше моето заклинание, вече щяха да ти горят петите с нажежено желязо!
— Не му обръщайте внимание, почтени! — намеси се разговора Делер. — Той не от злоба, а от скудоумие.
От такава несправедливост Халас направо се задъха, покри се с червени петна, стисна юмруци, но не се сби. Сега не му беше времето за бой и спорове.
— Вие можете ли да ни помогнете, най-почтени? — хвана бика за рогата милорд Алистан.