Републиката на крадците [bg]

— Съжалявам — каза той, — но трябва да ви съобщя, че баща ми почина преди няколко години.

— О! — възкликна Булидаци и видимо се успокои. — Простете ми. Сигурно съм имал предвид друг. Но защо вие двамата просто не казахте името на графа, когато…

— Благородни братовчеде — каза Сабета, като мигновено премина на своя отличен благороднически терински, — в Камор името Черно копие веднага привлича вниманието, ала едва ли сте си помислили, че можем да се държим толкова просташки, та да се опитаме да ви изумим с него в Еспара, след като се познаваме толкова отскоро и сме гости на дома ви?

— Как така „просташки“? Не, никога! — каза Булидаци на същия език. Предполагаше се, че всеки, който има знатен произход, изтърпява да учи такъв терински дълги години и баронът със сигурност беше изтърпял наказанието си в чистилището на спрежения и времена. — Нямах предвид да проявявате грубост.

— Лорд Булидаци — започна Локи, като върна разговора към обикновения терински, — ние ви дължим извинение за това, че ви се натрапихме в този си вид. Имаме своите причини, но не бива да съжалявате за проявената предпазливост.

— Радвам се, че го разбирате — каза лорда. — Тимон!

Едрият слуга, който очевидно се навърташе край вратата, влезе.

— Всичко е наред, Тимон — каза баронът. — Струва ми се, че гостите ще останат известно време. Донеси столове.

— Разбрано, милорд — каза слугата и мигновено престана да излъчва студенина и заплашителност, сякаш това бе шапка, която свали.

— Надявам се да не възразявате да поговорим тук — каза Булидаци. — Моите родители… Само година мина оттогава. Още не мога напълно да приема, че кабинетът е мой.

— Познато чувство — каза Локи. — Наследяваш спомените на къщата заедно с изграждащите я камъни. Месеци наред не се докоснах до нищо в библиотеката на баща ми.

— Да ви наричам ли тогава дон и дона Боталио? — попита баронът.

— Само ако искате да ни поласкаете — усмихна се Локи.

— Дядо носи титлата, а към баща ми, като към пряк наследник, се обръщат с „дон“. Но тъй като сме две поколения след титлата, в момента ние сме просто двама „почитаеми“.

Тимон се върна, придружен от бърсачите на обувки — носеха три стола с високи облегалки, които сложиха до билярдната маса.

Булидаци изглеждаше достатъчно убеден в тяхната автентичност и Локи усети болка, смесена със страхопочитание и безпокойство. Един от лордовете на града, който само с една дума можеше да ги хвърли в затвора (или да им стори нещо още по-лошо), приемаше фалшивата им самоличност, като че беше прост бакалин, страж или партиен активист. Окови имаше право. Подготовката им беше осигурила забележителна свобода на действие.