Драконите на изчезналата луна [bg]

— Не се нуждая от него — каза Огледало. — Бъди моите очи Одила, а аз ще бъда твоите криле.

— Какво, в името… — започна тя, след което възкликна. Тоягата й падна на земята.

Огледало беше разперил ръце. Страхът беше изчезнал. Мрачната царица нямаше власт над него. Отново можеше да вижда лъчистата светлина, която бе унищожила тотема. Пак тя бе разтрошила и оковите му. Човешкото му тяло, тъй крехко и чупливо, малко и неудобно, се преобрази. Сърцето му нарасна и придоби обем, кръвта запулсира през масивните вени и захрани силните му ноктести крака и чудовищното тяло, покрито със сребристи люспи. Опашката му удари олтара, разби го и посипа пода със свещи и река от разтопен восък.

Тълпата, която се бе хвърлила напред, за да убие един сляп просяк, започна да се препъва и да се пръска във всички посоки, опитвайки да се измъкне от гнева на един сляп дракон.

— Нямам седло, лейди рицар — каза той на Одила. — Ще се наложи да се държите здраво за гривата ми. Наведете се близо до главата ми, за да можете да ми съобщавате накъде отиваме. Къде е Палин? — попита той, когато тя се улови за гривата му и се метна на гърба му. — Можем ли да го вземем с нас?

— Тялото му не е тук — съобщи Одила.

— Точно от това се боях — каза тихо Огледало. — А другият с него? Даламар.

— Ей там е — рече жената войн. — Седи съвсем сам. Ръцете му са опръскани с кръв.

Драконът разпери криле.

— Дръж се! — извика й.

— Държа се — отвърна тя. — Държа се здраво.

В ръката си тя стискаше медальона с петглавия дракон. Металът му прогаряше изранените й пръсти. Болката беше незначителна в сравнение с онази, когато Мина я бе накарала да държи драконовото копие. Одила го стисна още по-силно и го откъсна от шията си.

Сребърният дракон подскочи високо. Крилата му тутакси уловиха ветровете на бурята и ги понесоха право нагоре.

Одила приближи медальона до устните си, целуна го, след което разтвори пръсти и му позволи да се изплъзне и да падне. Украшението полетя надолу и се изгуби сред купчината прах, която бе всичко, останало от паметника на смъртта, построен от Малис.