![Драконите на изчезналата луна [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/7/2/drakonite-na-izcheznalata-luna-bg-download.jpg)
Драконите на изчезналата луна [bg]
- Автор: Уэйс Маргарет, Хикмэн Трэйси
- Серия: Войната на душите #3
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Год: ИнфоДар
- ISBN: 9547612212
- Переводчик: Петр Тушков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Драконите на изчезналата луна [bg]». Краткое содержание книги:
— В ход ли е заклинанието? — изкрещя Огледало.
— Да — отвърна Палин, вторачен със страхопочитание в случващото се.
Искаше му се Огледало да може да види с очите си тази гледка. Светкавиците пращяха и танцуваха. Синьо-белите мълнии отскачаха от череп на череп толкова бързо, че окото едва успяваше да ги следва. Щом светкавицата поразеше някой череп, той започваше да грее в синьо-бяло, като направен от фосфор. Тътенът ечеше и се блъскаше в стените, разтърсваше земята и олюляваше тотема.
Ужасната сила в тотема най-сетне се откъсна от него и накара въздуха да потрепери. Гласовете на мъртвите замлъкнаха, за да бъдат заменени от тези на живите, надигнали се в ужасни крясъци. Затичаха крака — някои право към тотема, други в обратната посока.
Загледан в начина, по който Огледало извършваше заклинанието, Палин преповтаряше думите сам на себе си, макар за него те да не означаваха абсолютно нищо. Тялото му стоеше неподвижно и безстрастно на пейката недалеч. В същия миг душата му екзалтирано наблюдаваше как светкавиците отскачат от череп на череп и карат всеки един от тях да избухва в пламъци.
Магията вибрираше, тътнеше, ставаше все по-силна и по-силна. Нажеженият до бяло огън гореше още по-ярко. Силната горещина започваше да отблъсква насъбралите се наоколо. Черепите на драконите вече имаха очи от жив огън.
Откъм небесата се разнесе гръмотевица. Новото око се взираше сърдито надолу.
Тъмните облаци, гъсти и черни, се прокъсваха от оранжеви и червени мълнии, клокочеха, уголемяваха се, връхлитаха. От небето започнаха да се спускат дълги разрушителни пипала, които въртеливо подемаха облаци прах и изкореняваха цели дървета. Заваля градушка.
— Вилней, богиньо — изкрещя Палин срещу тътнещия гневен глас на бурята. — Закъсня.
Черните облаци погълнаха Санкшън и го скриха сред тъмнина, дъжд и градушка. Срещу тотема повя силен вятър, а градът потъна в проливен дъжд. Такхизис отчаяно се опитваше да изгаси магията на дракона.
Вместо това дъждът сякаш подклаждаше огъня още повече. Вятърът раздухваше пламъците. Огледало нямаше как да види огъня, ала долавяше ясно съсухрящата жега. Той се олюля назад, като се препъваше през пейките и се подпря на олтара. Търсещите му ръце намериха някаква хладна и гладка опора. Веднага разпозна саркофага на Златна Луна и дори му се стори, че учителката му говори тихо и успокоително. Драконът приклекна до саркофага, макар топлината вече да ставаше направо непоносима, без да откъсва ръка от него в опит да го предпази.
В центъра на тотема се бе образувала огнена топка, която блестеше по-ярко и от изгубена звезда, паднала сред смъртните. От очите на черепите грееше нажежена до бяло светлина, която миг по-късно стана още по-светла, додето никой вече не можеше да гледа директно в нея и повечето присъстващи се принудиха да затулят взор.
Огънят ставаше все по-силен. Пламъците му се извиваха чисти и лъчисти, тъй замайващо ярки, че дори Огледало вече успяваше да ги види през слепотата си, след което съзря как избухнаха в синьо-бяло и посегнаха право към небесата. Дъждът не можеше да попречи по никакъв начин на магическия огън. Вятърът на богинята и нейната ярост не успяваха да го потушат.
Внезапно светлината се нажежи до чисто бяло. Черепите на драконите се натрошиха и експлодираха. Тотемът се разклати и олюля, а после се сгромоляса в самия себе си, превръщайки се в огромен куп парчета.
Новото око се взираше в бялото на пламъците. Беше кървавочервено и с мъка успяваше да се удържи да не отмести поглед. Накрая болката се оказа прекалено голяма.
Окото мигна.
Окото изчезна.
Тъмнината се стовари навсякъде около Огледало, ала той вече не я проклинаше, понеже беше благословена, безопасна и носеше утеха като тъмнината, в която се бе родил. Треперещата му ръка премина по гладката, хладна повърхност на саркофага. Дочу се звънлив звук като от разчупено стъкло и той напипа пукнатини по повърхността, усети ги как се разпространяват през кехлибара, както ледената повърхност на замръзнало езеро се начупва при първия лъх на пролетта.