Смъртта на царете [bg]
- Автор: Иггульден Конн
- Серия: Цезар #2
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-611-4
- Переводчик: Славянка Мундрова
- Жанр: Исторические приключения
Электронная книга - «Смъртта на царете [bg]». Краткое содержание книги:
„Големите събития и бруталността на епохата са пресъздадени блестящо и правдоподобно. Описанието на насилието е мощно… битка в цирка, въстаналите роби, боевете в Гърция, уличните схватки — наистина страхотно четиво!“ Гардиън
„Ако Ви е допаднал „Гладиаторът“, ще харесате „Цезар“.Таймс
— Мисля, че печеля — каза Домиций. — Наистина си много добър. Едва не ме победи с този стил, който използваше в първата половина на боя. Трябва някой път да ми го покажеш.
Видя унилото изражение на Брут и се изкикоти.
— Синко, бил съм шампион на легиона пет пъти, откакто бях на твоите години. Още си твърде млад, за да разгърнеш докрай уменията си, а за да станеш много добър, се иска още повече време. Нека се срещнем пак след година-две и резултатът може да е различен. Доста добре се справи засега.
Домиций се отдалечи сред тълпата войници, които радостно го тупаха по гърба и раменете. Кабера се приближи към Брут с кисела физиономия.
— Много е добър — измърмори Брут. — По-добър е дори от Рений.
— Можеш ли да го победиш, ако се биете пак?
Брут се замисли и потърка брадичката и устата си.
— Мога. Ако си извлека поуки от днешния бой.
— Добре. Защото аз взех залозите от интенданта още преди да започнете.
— Какво? Казах ти да ги оставиш! — възкликна Брут. — Ха! И колко спечелихме?
— Двадесет ауреуса, тоест първоначалните пари, удвоени за седемте боя, които спечели. Трябваше да заложа малко на тебе срещу Домиций, просто от учтивост, но останалото си е чиста сума.
Брут се засмя високо, после премига — натъртените от дървения меч места го боляха.
— Той ме предизвика само за да даде възможност на приятелите си да си върнат парите. Май ще имам друг шанс все пак.
— Мога да го уредя за утре, ако искаш. Залозите ще са невероятни. Ако спечелиш, в лагера няма да остане и пукната пара.
— Добре. Искам пак да се бия с Домиций. Ама че си умен, старче. Откъде знаеше, че ще загубя?
Кабера въздъхна и се наведе към него, сякаш да сподели някаква съкровена тайна.
— Знаех, защото си идиот. Никой не може да победи шампион на легиона, след като се е бил с трима души.
— Следващия път ще оставя Рений да прави залозите — изсумтя Брут.
— В такъв случай ще си взема моя дял, преди да започнеш — засмя се Кабера.
Глава 36
Юлий мислеше, че е виждал оживени пристанища в Африка и Гърция, но Ариминум беше центърът на търговията със зърно в цялата страна и на пристаните плътно се редяха един до друг кораби, товарещи и разтоварващи стоки. Дори имаше централен форум и храмове за войниците, за да се молят на спокойствие за избавление в предстоящия конфликт. Същински малък Рим, построен в края на голямата равнина на река Пад и врата към юга. Всичко от север, което идваше в Рим, минаваше първо през Ариминум.
Крас и Помпей бяха заели един частен дом до форума и именно натам се беше запътил Юлий втората вечер, след като се наложи веднъж-дваж да попита за пътя. Пътуваше с десет от войниците на Първородните като предпазна мярка в непознат град, но жителите изглеждаха твърде заети с търговията, за да имат време за заговори и политика. Дали огромната войска, разположена в кръг около града, ги тревожеше — това не му беше известно. Корабите и керваните със зърно влизаха и излизаха, работите се вършеха без прекъсване, сякаш единствената военна заплаха беше възможността да се вдигнат цените по пазарите.
Юлий мина лесно през забързаните тълпи с хората си. Слушаше бъбренето на гражданите, които почти не забелязваха войниците, макар да се налагаше да ги заобикалят. Може би имаха право да се чувстват сигурни, помисли той. С двата северни легиона, които беше срещнал в града, събраната армия наближаваше четиридесет хиляди опитни войници. Трудно беше да си представи войска, с която не биха се справили, въпреки целия шок от въстанието на Спартак, след като този гладиатор беше всял ужас в Мутина.
Намери къщата лесно. На стъпалата пред вратата пазеха часовите. Типично за Крас да открие такъв разкошен дом, помисли Юлий с усмивка. Въпреки всичките си лични задръжки, той обичаше да е обграден от красиви неща. Юлий се запита дали собственикът на дома няма да открие някои липси сред съкровищата си след заминаването на войските. Помнеше какво беше казал Марий — че на Крас може да се повери всичко, само не и произведения на изкуството.
Един войник го въведе в стая, където се извисяваше сметаненобяла статуя на голо момиче. Крас и Помпей бяха сложили столове при краката на статуята, пред тях в кръг бяха подредени няколко пейки.
Шестима от осмината легати вече бяха дошли и когато влязоха и последните двама, Юлий седна, сложи ръце в скута си и зачака. Последен влезе Лепид, който навремето беше приел от него трупа на Митридат в Гърция. Това сякаш се беше разиграло преди много време, но мъжът все още имаше същото безстрашно и безгрижно изражение; кимна разсеяно на Юлий, седна и започна да чисти ноктите на едната си ръка с другата.