Нови римски разкази [bg]

Най-голямото ми нещастие сред многото е, че никога не успявам да си легна рано, та да мога да стана рано и да работя като другите. След полунощ вместо сън ме обзема нервност и тогава бих направил всичко, само и само да не хвана нощния и да се върна у дома в местността Гротароса. За щастие, винаги се намира някой да ме следва в тези мои скитания, кога приятел, кога познат или минувач, а понякога и момиче. Последно беше Клементина. Тя, Клементина, е от момичетата, дето продават букетчета цветя с увити в станиол дръжки из луксозните ресторанти и кафенета по Виа Венето. Клементина не е грозна, но е грубичка, с дрезгав мъжки глас и червени ръце. Навярно изглежда грозна заради дрехите, които носи: раирана пола, отзад по-къса отколкото отпред, възтясно яке, по-късо отпред, отколкото отзад, пуловер до врата и три четвърти чорапи, усукани около голите прасци.

Привързах се към Клементина, ако не за друго, защото и тя беше като мен: след полунощ и харесваше да се мотае из улиците ей така, без цел, колкото да предизвиква патрулите, на които нищо не им струваше, уж в името на реда, да я арестуват и да я затворят в килия до сутринта. Какво правехме ли? Ами, обикаляхме. След като тя привършеше да предлага букетчета на двойките, аз я причаквах във Вила Боргезе, седнал на пейка срещу манежа. Тя преброяваше парите и после се спускахме по Виа Венето, задръстена от луксозни американски коли, към Тритона. Оттук, щом обиколяхме близките улички, а понякога стигахме чак до Сан Бернардо и съседните на гарата градинки, тръгвахме през тунела, празен в този час на нощта и ослепителен с белите си плочки, после по Виа Национале стигахме до Пиаца Венеция. Това място беше нашият разклон: или поемахме към Корсо Арджентина, крайбрежните булеварди и Трастевере, или се връщахме вкъщи по Виа дел Корсо, Г алерията, Пиаца дел Пополо, Виа Фламиния, Понте Милвио42. Километри и километри, да го кажа по този начин, но кой си даваше сметка? Докато вървяхме, срещахме по някой стар познат или завързвахме нови познанства. Влизахме в нощни барове и аз черпех Клементина с кафе или освежителна напитка; друг път тя ме черпеше. В тези барове имаше от всичко: водевилни артисти и субретки, женички от тротоарите с приятелите си, цивилни полицаи, кочияши, шофьори, пияни американци, които като нищо ти стоварват някое кроше в лицето, а после те черпят едно питие, дори негри, съвсем черни и кажеш ли им: „Ей, вакса“, няма да сбъркаш, защото е самата истина.