Нови римски разкази [bg]

Що се отнася до мен, аз съм роден прислужник, до днес винаги съм живял като прислужник и вероятно ще умра като стар изкуфелник, но прислужник. Харесва ми да обслужвам, харесва ми да се подчинявам, харесва ми да се доверявам на волята на друг. Да служа. Ала в някои случаи думата подвежда. Да се вгледаме добре: докато аз обслужвам господаря, той обслужва мен. Наистина: ако няма господар, аз не бих работил като прислужник. Какво бих работил тогава? Гробар?

Така, от един господар на друг, сменяйки кога защото господарят не ми харесва, кога защото аз не харесвам на господаря или поради друга причина, накрая попаднах във вила по Виа Касиа, където ми се стори, че съм намерил добро място. В тази неотдавна построена вила живееше отскоро женена двойка: тя - блондинка с хубаво издължено лице, с огромни очи с наситено син цвят, много слаба, висока, елегантна, приличаше на момче, защото златната и коса бе подстригана а ла Бонапарт; той - дребен, подчертан брюнет, широкоплещест, с квадратно лице, силен глас, много авторитетен и важен, един от онези мъже с малък ръст, които за отмъщение непрекъснато заповядват и тормозят. Навярно имаше истински селски произход, поне съдейки по майка му, която веднъж дойде във вилата и едва не я взех за една от онези селянки, дето разнасят с кошница пресни яйца. Съпругата обаче беше от добро семейство, дъщеря на магистрат, струва ми се. Казах, че мястото е добро, но не съм твърдял, че е идеално: имотът беше отдалечен, на двайсетия километър по Виа Касиа, и за прислужник без моя съзерцателен характер това би било тежък недостатък. Салони заемаха целия партер на голямата вила, спалните се намираха на етажа. Ако не смятаме градинаря, ние от персонала бяхме само трима: готвачката, камериерката и аз. Накрая - най-лошото според мен - нито той, нито тя бяха истински господари, тоест родени господари: той беше селянин, син на селяни, внук на селяни; тя беше от добро, но безпарично семейство, имаше претенция да бъде господарка, но и липсваха навици, а се знае, че в тези работи навикът е всичко.

Сутрин рано след закуска той излизаше, качваше се в една мощна извънсерийна кола и се понасяше скоростно по Касиа; най-често оставаше извън къщи през целия ден. В Рим освен офиса за внос-износ, изглежда имаше и студио. Тя също разполагаше с извънсерийна кола, караше я лично, но рядко я използваше или защото не харесваше града, или - по-вероятно -защото не познаваше никого. Затова си стоеше вкъщи, обикаляше по панталон и туника от един салон в друг, а при хубаво време беше в градината. Постоянно правеше нещо, вярно: в толкова голяма къща винаги има какво да се прави, а през следобедите се сгушваше в някой фотьойл, седнала по турски, и четеше. Но каквото и да правеше - дали бродеше из къщата, или четеше -виждаше се, че е недоволна и се отегчава. Понякога ме следваше в градината, докато помагах на градинаря да сади цветя и да кастри дърветата; друг път яздеше, имаше хубав кон в конюшнята в дъното на градината и отиваше да галопира из полето, но винаги, и в градината, и на езда, лицето и запазваше недоволно, отегчено изражение.