Нови римски разкази [bg]

На следващата сутрин станах още на зазоряване и отидох в гардеробната. Вилата тънеше в дълбока тишина - тишината на полето. Взех от гардероба чифт негови обувки и започнах да ги лъскам, тананикайки си с половин уста пред отворения, озарен от слънце прозорец. В един момент вратата се отвори и тя се появи на прага.

Погледнах я и веднага разбрах, че ударите са били силни и многобройни. Едното и око беше подпухнало и полузатворено, а около него имаше кръгла синина - тези тъмни кръгове после стават зелени, после жълти и им трябва месец, за да изчезнат. Синината придаваше на цялото и лице странен вид, едновременно комичен и тъжен. Гледах я и тази синявица беше именно едно

от нещата, които колкото по не искаш, толкова повече гледаш.

- Ремиджо, съжалявам много, но съм принудена да ви уволня.

Наистина не го очаквах. Останах с отворена уста и обувка във въздуха. Най-после промълвих:

- Но, госпожо, какво направих, та ме уволнявате?

Тя отвърна хладно:

- Не сте направили нищо, напротив, доволна съм от вас.

- Ами тогава?

- Уволнявам ви заради снощната случка на масата.

- И каква вина имам аз?

- Вие нямате вина, но станахте очевидец, а аз не мога да понеса мисълта, че ще останете вкъщи, след като видяхте това.

- Но, госпожо - схванах най-после аз, - такива неща се случват... всички съпрузи се нападат с лоши думи и с бой... така е във висшето общество, както и в нисшето... уверявам ви. А що се отнася до мен, все едно нито съм чул, нито съм видял.

- Да, така е, но не мога да понеса да ме обслужва човек, станал свидетел на това... Съжалявам, но сте уволнен.

- Но, госпожо, вие ме съсипвате.

Ще ви дам отлична препоръка - увери ме тя.

И излезе.

Разбрахте ли? Те си крещяха обидни думи и се биха, а аз бях уволнен, без да имам никаква вина. Нито се опитах да настоявам, нито се обърнах към съпруга, който със сигурност щеше да ми даде право. Изпитвах дълбока симпатия към нея, разбирах я и си давах сметка, че за нея това би било още едно унижение. Без да се смята, че след случая тя би ме мразила и пак щях да бъда принуден да си отида. Не чаках повече, събрах си багажа и си отидох същия ден, не изчаках осемте дни.

Но се връщам на предишните си думи: с една истинска господарка това нямаше да се случи. Истинската господарка дори не забелязва прислужника, за нея той е по-прозрачен от стъкло. В негово присъствие може да се съблече гола или да се пребият с мъжа си, но винаги прислужникът все едно го няма. Ех, истинските господари ги няма вече на света.