Буденброкови. Упадъкът на едно семейство
- Автор: Манн Томас
- Год: 1980
- Язык: болгарский
- Год: Народна култура
- Переводчик: Димитър Стоевски
- Жанр: Зарубежная классическая проза
Электронная книга - «Буденброкови. Упадъкът на едно семейство». Краткое содержание книги:
Въпросът бе се проточил. Изглеждаше, че дебатите в камарите не стихваха, че борбата е сурова и че досега на събранието в заседателната зала не е било предложено едно и също лице, защото в такъв случай кметът веднага би го обявил за избрано. Странно! Никой не може да схване откъде идват, где и как се пораждат, но през портала до улицата проникват и се разпространяват слухове. Може би там вътре се е изправил господин Касперсен, по-старият от двамата общински разсилни, Който винаги сам се нарича „държавен чиновник“, и със стиснати зъби и извърнати очи отправя през единия ъгъл на устата си всичко узнато навън. Сега се говори, че предложенията са постъпили в заседателната зала и че всяка от трите камари е предложила един от тримата: Хагенщрьом, Буденброк, Кистенмакер. Дано даде бог сега поне при общия избор чрез тайно гласуване с бюлетини да се получи непременно мнозинство на гласовете! Който не носи топли галоши или шушони, започва да дига нозе и да стъпва твърдо, защото краката го болят от студ.
Тук стоят и чакат хора от всички слоеве на народа. Виждат се моряци с гола, татуирана шия, пъхнали ръце в широките ниски джобове на панталоните, носачи на жито в блузи и къси панталони от черно лъскаво платно и с тяхното несравнимо честно изражение на лицето, колари, слезли от наредените на висок куп чували с жито, за да изчакат с камшик в ръка изборния резултат, слугини с шалчета на шия, престилка и дебела пола на ивици, с малка бяла шапчица върху темето и голяма кошница с дръжка, мушната на гола ръка, продавачки на риба и на зеленчук със сламени обувки, дори две-три хубавички млади градинарки с високи холандски шапки, къси поли и дълги, надиплени бели ръкави, бликнали из пъстро везаните елечета... Между тях има граждани, собственик на близки продавници, които са излезли гологлави и разменят мненията си, млади, добре облечени търговци, синове, които привършват три или четиригодишния си стаж в кантората на баща си или на някого от неговите приятели, ученици с чанти и пакети от книги...
Зад двамина дъвчещи тютюн работници с корави моряшки бради стои дама, която в силна възбуда обръща насам-натам глава, за да може да гледа между раменете на двамата едри мъжаги към кметството. Тя носи един вид дълга вечерна наметка, гарнирана с кафяви кожи, която държи с двете си ръце отвътре, а лицето й е закрито напълно от гъсто кафяво було. Шушоните й ситнят непрекъснато в снежната вода.
— Бога ми, с твоя господин Курц пак нищо няма да стане — казва единият работник на другия.
— Не, Дьозбартел, няма какво повече да ме занимаваш с него. Сега всички ще гласуват за Хагенщрьом, Кистенмакер и Буденброк.
— Да, и сега се пита кой от тримата стои по-горе от другите.
— Хм, кажи ти!
— Знаеш ли какво? Струва ми се, че ще изберат Хагенщрьом.
— Брей, че си умник... Не викай дявола!
После той изплюва тютюна на земята пред себе си, понеже навалицата не му позволява да го изхвърли в дъга, изтегля с две ръце панталона си по-високо над колана и продължава:
— Хагенщрьом знае само да плюска и е станал такъв шишко, че просто не може да диша през носа... Не, щом с моя господин Курц и този път няма да излезе нищо, тогава съм за Буденброк. Него си го бива...
— Ех, право казваш, но Хагенщрьом е много по-богат.
— Това не е важно. За това не питат.
— Освен това Буденброк винаги е ужасно изтънчен с маншетите си, с копринените си вратовръзки и със засуканите си мустаци. Виждал ли си го, като ходи? Винаги подскача малко като птица...
— А бе, глупчо, за това не става дума!
— Имал сестра, която зарязала двамината си мъже, а?
Дамата във вечерната наметка трепва.
— Ех, както ще да е, ние не знаем нищо по тая работа, пък и консулът нищо не е крив.