Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Зарубежная классическая проза » Буденброкови. Упадъкът на едно семейство
Буденброкови. Упадъкът на едно семейство - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Буденброкови. Упадъкът на едно семейство

Электронная книга - «Буденброкови. Упадъкът на едно семейство». Краткое содержание книги:

Обстоятелството, че Герда свиреше на цигулка, досега за Томас бе една очарователна добавка към нейнoто своеобразно същество - то отговаряше на странните ѝ очи, които той обичаше, на тежките ѝ тъмночервени коси и на цялата ѝ необикновена осанка. Но сега, когато виждаше как чуждата за него страст към музиката толкова рано, от самото начало и изцяло завладяваше и неговия син, тя се превърна във враждебна сила, изправила се между него и детето, от което той се надяваше да създаде един истински Буденброк, силен и практичен човек с могъщи устреми навън, към власт и завоевания. И в раздразненото състояние, в което се намираше, на Томас му се струваше, че тази враждебна сила заплашва да го направи чужденец в собствения му дом. Томас Ман е роден през 1875 г в Любек. Признат е за един от най-значимите писатели на ХХ век. Публикува разкази от 18-годишна възраст, но световна слава и най-голямо признание в родината му носи първият му роман - Буденброкови. Упадък на едно семейство. Авторът започва да пише сагата едва 22-годишен, през 1897 г., книгата излиза през 1901 г, а 28 години по-късно писателят получава за нея Нобелова награда за литература. Сред останалите му творби са Вълшебната планина, четирилогията Йосиф и неговите братя, Доктор Фаустус и много др. Умира в Цюрих през 1955 г.
1 ... 156 157 158 159 160 161 162 163 164 ... 299
Перейти на страницу:

Въпросът бе се проточил. Изглеждаше, че дебатите в камарите не стихваха, че борбата е сурова и че досега на събранието в заседателната зала не е било предложено едно и също лице, защото в такъв случай кметът веднага би го обявил за избрано. Странно! Никой не може да схване откъде идват, где и как се пораждат, но през портала до улицата проникват и се разпространяват слухове. Може би там вътре се е изправил господин Касперсен, по-старият от двамата общински разсилни, Който винаги сам се нарича „държавен чиновник“, и със стиснати зъби и извърнати очи отправя през единия ъгъл на устата си всичко узнато навън. Сега се говори, че предложенията са постъпили в заседателната зала и че всяка от трите камари е предложила един от тримата: Хагенщрьом, Буденброк, Кистенмакер. Дано даде бог сега поне при общия избор чрез тайно гласуване с бюлетини да се получи непременно мнозинство на гласовете! Който не носи топли галоши или шушони, започва да дига нозе и да стъпва твърдо, защото краката го болят от студ.

Тук стоят и чакат хора от всички слоеве на народа. Виждат се моряци с гола, татуирана шия, пъхнали ръце в широките ниски джобове на панталоните, носачи на жито в блузи и къси панталони от черно лъскаво платно и с тяхното несравнимо честно изражение на лицето, колари, слезли от наредените на висок куп чували с жито, за да изчакат с камшик в ръка изборния резултат, слугини с шалчета на шия, престилка и дебела пола на ивици, с малка бяла шапчица върху темето и голяма кошница с дръжка, мушната на гола ръка, продавачки на риба и на зеленчук със сламени обувки, дори две-три хубавички млади градинарки с високи холандски шапки, къси поли и дълги, надиплени бели ръкави, бликнали из пъстро везаните елечета... Между тях има граждани, собственик на близки продавници, които са излезли гологлави и разменят мненията си, млади, добре облечени търговци, синове, които привършват три или четиригодишния си стаж в кантората на баща си или на някого от неговите приятели, ученици с чанти и пакети от книги...

Зад двамина дъвчещи тютюн работници с корави моряшки бради стои дама, която в силна възбуда обръща насам-натам глава, за да може да гледа между раменете на двамата едри мъжаги към кметството. Тя носи един вид дълга вечерна наметка, гарнирана с кафяви кожи, която държи с двете си ръце отвътре, а лицето й е закрито напълно от гъсто кафяво було. Шушоните й ситнят непрекъснато в снежната вода.

— Бога ми, с твоя господин Курц пак нищо няма да стане — казва единият работник на другия.

— Не, Дьозбартел, няма какво повече да ме занимаваш с него. Сега всички ще гласуват за Хагенщрьом, Кистенмакер и Буденброк.

— Да, и сега се пита кой от тримата стои по-горе от другите.

— Хм, кажи ти!

— Знаеш ли какво? Струва ми се, че ще изберат Хагенщрьом.

— Брей, че си умник... Не викай дявола!

После той изплюва тютюна на земята пред себе си, понеже навалицата не му позволява да го изхвърли в дъга, изтегля с две ръце панталона си по-високо над колана и продължава:

— Хагенщрьом знае само да плюска и е станал такъв шишко, че просто не може да диша през носа... Не, щом с моя господин Курц и този път няма да излезе нищо, тогава съм за Буденброк. Него си го бива...

— Ех, право казваш, но Хагенщрьом е много по-богат.

— Това не е важно. За това не питат.

— Освен това Буденброк винаги е ужасно изтънчен с маншетите си, с копринените си вратовръзки и със засуканите си мустаци. Виждал ли си го, като ходи? Винаги подскача малко като птица...

— А бе, глупчо, за това не става дума!

— Имал сестра, която зарязала двамината си мъже, а?

Дамата във вечерната наметка трепва.

— Ех, както ще да е, ние не знаем нищо по тая работа, пък и консулът нищо не е крив.

1 ... 156 157 158 159 160 161 162 163 164 ... 299
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)