Буденброкови. Упадъкът на едно семейство
- Автор: Манн Томас
- Год: 1980
- Язык: болгарский
- Год: Народна култура
- Переводчик: Димитър Стоевски
- Жанр: Зарубежная классическая проза
Электронная книга - «Буденброкови. Упадъкът на едно семейство». Краткое содержание книги:
„Не, нали?! — мисли дамата с булото, като стисва; ръцете си под наметката. — Нали? О, слава богу!“
— И после — добавя човекът, който е за Буденброк, — и после кметът Йовердик е кръстник на сина му, а това има значение, аз ти казвам...
„Нали? — мисли дамата. — Да, слава богу, това е подействувало!“
Тя трепва. Излетял е нов слух, носи се в зигзаг назад и достига до нея. Общият избор не е разрешил въпроса. Едуард Кистенмакер, получил най-малко гласове, е отпаднал. Борбата между Хагенщрьом и Буденброк продължава. Един гражданин забелязва с важно изражение на лицето, че ако се получи равенство на гласовете, ще се наложи да бъдат избрани петима арбитри, които ще трябва да решат по вишегласие.
Внезапно отпред, непосредствено пред портала, се обажда глас:
— Избран е Хайне Зеехаз!
А Зеехаз е един винаги и вечно пиян човек, който разнася хляб на ръчна количка. Всички се смеят и се повдигат на пръсти, за да видят кой е шегобиецът. Дамата с булото също бива обзета от нервен смях, който за миг раздрусва раменете й. После обаче с движение, което иска да каже: „Мигар бива в тоя час да се правят шеги?...“ — припряно се опомня и отново занича поривисто между двамината работници към кметството. Но в същия миг отпуска ръце, така че вечерната й наметка се разтваря отпред, и стои с отпуснати рамене безсилна, унищожена.
Хагенщрьом! Никой не знае откъде дойде тази вест. Но тя е тук и едновременно навсякъде, изскочила сякаш от земята или паднала от небето. Няма възражение. Решено е, Хагенщрьом! Да, да, значи той. Няма какво повече да се очаква. Дамата с булото можеше да го знае отнапред. Така е винаги в живота. Сега може просто да се прибере у дома. Тя чувствува, че в гърдите й се надига плач...
Това състояние не е продължило дори една секунда, когато през пялата човешка навалица минава неочакван удар, внезапно движение, някакъв тласък, който се разпространява отпред назад и долепва предните до задните, докато в същото време там в портала светва нещо ясночервено... Червените палта на двамата общински разсилни, Касперсен и Улфелт, които се явяват редом в официално одеяние, с триъгълна шапка, бели панталони за езда, жълти маншети и дворцов меч и минават през отстъпващото множество.
Те вървят като съдбата: сериозни, безмълвни, затворени, без да поглеждат надясно или наляво, с наведени очи... и поемат с неумолима решителност посоката, дадена им от изборния резултат, който им е известен. И те не отиват по посока на „Зандщрасе“, а се спускат надясно към „ Брайтещрасе“!
Дамата с булото не вярва на очите си. Но в кръг около нея разбират какво е положението. Хората се повличат в същата посока подир общинските разсилни и си казват:
— Не, не! Буденброк! Не Хагенщрьом!...
И ето че от портала излизат и разговарят възбудено разни господа, завиват и тръгват с бързи крачки надолу по „Брайтещрасе“, за да поздравят първи избраника.
Тогава дамата прибира с ръце вечерната си наметка и започва да тича. Тя тича така, както всъщност иначе дама никога не тича. Булото й се развява и открива пламналото й лице, но това й е безразлично. И макар че един от гарнираните й с кожа шушони непрекъснато шляпа във воднистия сняг и й пречи по най-злостен начин, тя изпреваря всички. Пристига първа пред ъгловата къща на „Бекергрубе“, звъни неистово на антрето и вика на момичето, което й отваря:
— Идат, Катрин, идат!
Тя се изкачва бегом по стълбата, втурва се горе във всекидневната, гдето нейният брат, който наистина е малко бледен, оставя вестника настрана и като че я възпира малко с движението на ръката си. Тя го прегръща и повтаря:
— Идат, Том, идат! Избран си ти, Херман Хагенщрьом пропадна.
Това стана един петък. Още на следния ден сенатор Буденброк се изправи в заседателната зала пред стола на покойния Джеймс Мьолендорпф и в присъствие на събраните стареи, както и на настоятелството на градския съвет, положи следната клетва: „Ще ръководя добросъвестно службата си, ще работя с всички сили за благото на държавата, ще се придържам точно о конституцията на същата, ще управлявам честно общественото имущество и при изпълнение на службата си, а особено въз всички избори, няма да се съобразявам нито с личните си изгоди, нито с роднините и приятелите си. Ще спазвам законите на държавата и ще въздавам справедливост всекиму, все едно дали той е богат или беден. Ще мълча вредом, гдето се изисква мълчание, и ще държа в тайна всичко, което ми се повелява да държа в тайна. Нека бог ми помага!“
ГЛАВА ПЕТА
Нашите желания и начинания изхождат от известни потребности на нервите ни, които трудно могат да бъдат определени с думи. Това, което у Томас Буденброк наричаха „суетност“ — грижите, които той полагаше за външността си, лукса, който влагаше в тоалета си, — в действителност беше нещо съвсем друго. Първоначално то не беше нищо повече от стремежа на един делови човек да е уверен, че от главата до краката обладава винаги оная коректност и безукорност, която придава твърдост. Но изискванията, които той самият и другите предявяваха към дарбите и силите му, растяха непрекъснато. Той беше претрупан с частни и обществени задължения. При „издигането в съветник“, сиреч при разпределението на службите между сенатските членове, нему бе се паднало като главен ресор данъчното дело. Но му отнемаха време също така железниците, митата и други държавни работи, а в хиляди заседания на управителни и надзорни съвети, гдето от деня на избора му беше възложено председателството, той се нуждаеше от цялата си съобразителност, приветливост и гъвкавост, за да щади постоянно чувствителността на много по-стари хора, привидно да се преклони пред техния по-отколешен опит и все пак да задържи властта в ръцете си. И ако всички установяваха забележителното обстоятелство, че в същото време очебийно растеше и неговата „суетност“ — тоест потребността да се освежава и подновява телесно, да сменя два-три пъти на ден дрехите си, да се възстановява и ободрява така, като че е станал заран от сън, — то това означаваше просто отслабване на пъргавината му и бързо изхабяване, макар че Томас Буденброк беше едва на тридесет и седем години.