Буденброкови. Упадъкът на едно семейство
- Автор: Манн Томас
- Год: 1980
- Язык: болгарский
- Год: Народна култура
- Переводчик: Димитър Стоевски
- Жанр: Зарубежная классическая проза
Электронная книга - «Буденброкови. Упадъкът на едно семейство». Краткое содержание книги:
Когато добрият доктор Грабо го молеше да си дава малко повече почивка, той отговаряше:
— О, драги докторе, още не съм стигнал дотам.
Искаше да каже с тия думи, че има да работи още необгледно много върху себе си, преди — може би в далечно бъдеще — да стигне окончателно целта си, да си извоюва онова положение, когато ще може спокойно да се радва на успехите си. В действителност той не вярваше, че ще дочака това положение. Нещо неспирно го тласкаше напред и не му даваше мира. Дори когато видимо си почиваше, например след трапеза, като четеше вестниците и с известно бавно усърдие сучеше източения връх на единия си мустак, сините жилки над бледите му слепоочия отново се появяваха — знак, че умът му беше зает с хиляди заплетени планове. И сериозността му беше еднакво силна както при измисляне на някоя търговска маневра или публична реч, така и при намерението най-сетне веднъж да подкови набърже целия си запас от долно бельо и горни ризи, та поне в това отношение да бъде за известно време в ред.
Такива покупки и възстановления му доставяха временно известно задоволство и успокоение, още повече, че можеше без всяко угризение да си позволява такива разходи, защото през тия години търговията му вървеше отличие, както някога в дните на дядо му. Името на фирмата се прочу не само в града, но и по-далече, а и славата му в обществения живот непрекъснато растеше. Всички признаваха със завист или радостно участие способностите и сръчността му, докато той самият напусто се бореше да създаде сгода и ред във всичко, тъй като постоянно се чувствуваше безнадеждно изостанал зад въображението си, изпълнено с планове.
Ето защо не беше никакво високомерие това, че през лятото на настъпващата 63-та година сенатор Буденброк започна да живее с мечтата да си построи нова, голяма къща. Само щастливците тъпчат на едно място. Към тая мисъл го тласна неговата неуморност, а съгражданите му биха могли да припишат това начинание на „суетността“ му, която също имаше дял в него. Нов дом, коренна промяна на външния живот, прибиране, пренасяне, ново обзавеждане с изхвърляне на всичко вехто и излишно, на цялата утайка от минали години — тази представа го изпълваше с чувство на чистота, новост, свежест, недокоснатост, укрепналост... И той сигурно се нуждаеше от всичко това, защото вложи голямо усърдие и вече бе спрял погледа си на едно определено място.
Касаеше се за доста голям парцел в долния край на „Фишергрубе“. Там се продаваше една посивяла от старост, зле поддържана къща, собственицата и единствена обитателка на която — достигнала библейска възраст стара мома, останка от някакъв забравен род — неотколе беше умряла. На това място намисли сенаторът да построи къщата си и го оглеждаше изпитателно всеки път, когато отиваше на пристанището. Съседите бяха симпатични: хубави буржоазни къщи с двускатни покриви; най-скромна между тях изглеждаше точно насрещната — тясно здание с малка цветарница в приземния етаж.
Той се занимаваше напрегнато с това намерение. Направи приблизителна сметка за разноските и макар че установената на първо време сума не беше дребна, той реши, че беше в състояние да я отдели без усилие. Все пак изтръпваше при мисълта, че цялата тази работа би могла да излезе безполезна лудория, и признаваше в себе си, че всъщност в сегашната му къща имаше достатъчно място за него, жена му, детето и прислугата. Ала несъзнателните му потребности излязоха по-силни и в желанието си да бъде укрепен и оправдан в намерението си от външна страна, той го разкри най-напред на сестра си.