За духа на законите
- Автор: дьо Монтескьо Шарл
- Год: 1984
- Язык: болгарский
- Год: Наука и изкуство
- Переводчик: Тодор Чакъров
- Жанр: Политика
Электронная книга - «За духа на законите». Краткое содержание книги:
Традициите, обичаите, които са повлияни от климата, от мястото, където живее нацията формират духа на един народ, неговата култура. Съответно духът се излива и в закона. Законът има дух, който отразява желанията на нацията и този дух е противопоставен на буквата на закона. Законът е изкуствен (направен е от хора, които могат да грешат). Следователно законът подлежи на поправки. Няма и не може да има вечен закон. Така Монтескьо обосновава основния дух на една държава. По този начин може да се тълкува понятието дух в заглавието на неговия труд.
Съществуват два типа закони: природни и такива, които произтичат от разума (Законът е човешкият разум, Мотескьо). Ако законът е добър се подчиняваме, а ако ли не го променяме.
Монтескьо прекарва почти двадесет години в проучвания и писане на За духа на законите, която обхваща широк кръг от теми в политиката, правото, социологията и антропологията и включва повече от 3000 цитата. В този политически трактат Монтескьо застъпва конституционализма и разделението на властите, както и премахването на робството, опазването на гражданските свободи и върховенството на закона, както и идеята, че политическите и правни институции следва да отразяват социалните и географски особености на всяка конкретна общност.
СЪДЪРЖАНИЕ
ДОКТРИНАТА НА МОНТЕСКЬО — АКАД. ЯРОСЛАВ РАДЕВ 7
ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ 47
РАЗСЪЖДЕНИЯ ЗА ВЕЛИЧИЕТО И УПАДЪКА НА РИМЛЯНИТЕ 825
ОПИТ ВЪРХУ ВКУСА 963
БЕЛЕЖКИ КЪМ „ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ“ 993
От всичко, което току-що казахме, може да се съди за ония постановления на испанския съвет, които са забранявали употребата на злато и сребро за позлатяване и други излишества; те са подобни на декрета на Холандските щати, с които се забранявало употребата на канела.
Моите съображения не се отнасят до всички мини изобщо; мините в Германия и Унгария, от които се извлича много малко над разходите по тях, са много полезни. Те се намират в самите държави; те дават работа на много хора, които консумират излишъците от припаси; те в същност са манифактура за тия страни.
Мините в Германия и Унгария допринасят за развитие на земеделието, докато мините в Мексико и Перу — за неговото унищожение.
Америка и Испания — това са две държави, подвластни на един и същ господар; но Америка е главната, а Испания — второстепенната. И напразно политиката се мъчи да привлече главната към второстепенната; Америка винаги дърпа към себе си Испания.
За стока за около 50 милиона, която отива ежегодно в Америка, Испания доставя стока само за около 2,5 милиона. Така Америка извършва търговия за 50 милиона, а Испания за 2,5.
Лошо печелене на богатства е това, което се дължи на случая и не зависи нито от промишлеността на страната, нито от числеността на населението, нито от обработването на земята. Испанският крал, който получава огромни суми от митницата в Кадикс, представлява в това отношение много богат господар в много бедна държава. Всичко от чужденците минава у него, без неговите поданици да вземат каквото и да е участие; тази търговия не зависи от доброто или лошото състояние на неговата държава.
Неговата сила би била много по-голяма, ако същата тази сума идеше не от митницата в Кадикс, а от някоя кастилска провинция. Неговите богатства тогава щяха да бъдат последица от богатствата на страната, неговите преуспяващи провинции щяха да окажат влияние върху други провинции; на всички тях щеше да бъде по-леко общото бреме; и вместо едно голямо съкровище щеше да има един велик народ.
Глава XXIII
Един проблем
Не е моя работа да се произнасям дали не би било по-добре за Испания, ако тя, като не е в състояние да води търговия с Америка, даде свобода на чужденците да търгуват с нея. Ще кажа само, че в интерес на самата нея е тя да създава колкото може по-малко препятствия пред тази търговия, доколкото, разбира се, нейната политика позволява това. Когато стоките, които различните народи внасят в Америка, са скъпи там, Америка дава срещу тях повече от своите стоки, т. е. повече злато и сребро, отколкото когато са евтини. Може би ще бъде полезно, за да се запазят ниски цените на тия стоки, народите, които ги внасят в Америка, да си вредят един друг. Това са принципи, които трябва да се разглеждат, без да се откъсват от други съображения, като например сигурността на Америка, ползата от една единствена митница, опасностите, свързани с големи промени, трудностите; трудностите, които могат да се предвидят, често са по-малко опасни от трудностите, които не могат да се предвидят.
КНИГА ДВАДЕСЕТ И ВТОРА
ЗА ЗАКОНИТЕ В ТЯХНОТО ОТНОШЕНИЕ КЪМ БОРАВЕНЕТО С ПАРИ
Глава I
Основания за употребата на пари
Народите, които разполагат с малко стоки за търговия, като например първобитните народи или пък просветените, които имат само два-три вида такива стоки, водят обменна търговия. Така керваните на маврите, които отиват до Тумбукту, в сърцевината на Африка, обменят сол срещу злато, без да се нуждаят от пари; мавърът изсипва солта на една купчина, а негърът — златния пясък на друга; ако златото е малко, мавърът взема от солта или пък негърът прибавя още от златния пясък; и така, докато двете страни останат доволни.
Но когато един народ търгува с много голямо количество стоки, появява се необходимостта от пари, защото удобният за пренасяне метал спестява много разходи, които биха били неизбежни, ако винаги се прибягваше до обмяна.
Тъй като всички народи имат реципрочни нужди, често се случва един народ да иска голямо количество стоки от друг, а той — много малко от неговите; докато по отношение на трети народ съотношението се оказва обратно. Но когато народите имат пари и търговията се извършва във вид на покупко-продажба, тия от тях, които купуват повече стоки, плащат излишъка с пари; и разликата е в това, че при купуването търговията се извършва съобразно с нуждите на народа, който търси повече; докато при обмена търговията се ограничава само с потребностите на народа, който търси по-малко; иначе последният не би имал възможност да плати по предявената към него сметка.
Глава II