Падането на Хиперион
- Автор: Симмонс Дэн
- Серия: Hyperion Cantos #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Падането на Хиперион». Краткое содержание книги:
Холографските образи на Небесна врата ги обкръжиха: спокойните улици на Мъдфлат, въздушни образи на крайбрежието, орбитални образи на сиво-кафявия свят с постоянната му облачна покривка, цислунарни образи на бароковия додекаедър на ексцентричната сфера, която свързваше всички телепортатори, телескопски, ултравиолетови и рентгенови образи на напредващия рояк — вече много по-голям от предишните точици или въглени, на по-малко от една АЕ. Гладстоун погледна към опашките на бойните кораби на прокудените, към грамадата на блестящото, спускащо се защитно поле на астероидните им ферми и мехурени светове, към сложните им и странни нечовешки градски комплекси с нулева гравитация и си помисли: „Ами ако греша?“
Животът на милиарди зависеше от вярата й, че прокудените няма безпричинно да унищожат световете от Хегемонията.
— Две минути до нахлуването — обяви Сингх с монотонния си глас на професионален войник.
— Адмирале — каза Гладстоун, — абсолютно ли е наложително да унищожим ексцентричната сфера веднага, щом прокудените проникнат в нашия cordon sanitaire? Не можем ли да почакаме още няколко минути, за да преценим намеренията им?
— Не, г. президент — бързо отвърна адмиралът. — Телепортаторната връзка трябва да бъде унищожена веднага, щом влязат в обхвата на светкавична атака.
— Но ако оставащите ви фотонни кораби не го свършат, адмирале, все още разполагаме с вътрешносистемните връзки, векторните излъчвания и времевите съоръжения, нали?
— Да, г. президент, но трябва да сме сигурни, че цялата телепортаторна мрежа е отстранена, преди прокудените да опустошат системата. Не може да има компромиси с тази вече и без това изтъняла защитна преграда.
Гладстоун кимна. Разбираше необходимостта от пълна предпазливост. Само да имаше повече време.
— Петнайсет секунди до нахлуването и унищожаването на ексцентричната сфера — каза Сингх. — Десет… седем…
Изведнъж всички корабни и цислунарни холоси заблестяха във виолетово, червено и бяло.
Гладстоун се наведе напред.
— Това унищожаването на ексцентричната сфера ли беше?
Военните зашушукаха помежду си, искаха още данни, превключваха образите на холоси и екрани.
— Не, г. президент — отвърна Морпурго. — Фотонните кораби са подложени на атака. Това, което виждате, е от претоварването на защитните им полета. — Е… хм… там.
На образа в центъра, навярно излъчван от кораб в ниска орбита, се виждаше увеличение на додекаедровата ексцентрична сфера. Нейните трийсет хиляди квадратни метра повърхност бяха все още непокътнати и блестяха на дрезгавата светлина на слънцето на Небесна врата. После изведнъж блясъкът се усили, най-близката стена на структурата като че ли се нажежи до бяло и хлътна навътре, а след по-малко от три секунди сферата разцъфна, когато затворената ексцентричност се освободи и се самопогълна, както и всичко останало в радиус от шестстотин километра.
В същия миг повечето от образите и много от колоните данни изчезнаха.
— Всички телепортаторни връзки са прекъснати — обяви Сингх. — Вътрешносистемната информация вече се излъчва само чрез векторни предаватели.
Откъм военните се чу одобрителен шум, а от десетките сенатори и политически съветници — нещо по-близо до въздишка и тих стон. Светът на Небесна врата току-що бе отрязан от Мрежата… първата подобна загуба на свят от Хегемонията за повече от четири столетия.
Гладстоун се обърна към Седептра Акаси.
— За колко време се пътува сега от Мрежата до Небесна врата?
— С хокингов двигател, за седем месеца — отвърна помощничката без да спира, за да се съветва с инфотерма си. — Малко повече от девет години време-дълг.
Гладстоун кимна. Сега Небесна врата беше на девет години разстояние от най-близкия свят от Мрежата.
— Ето ги нашите фотонни кораби — напевно произнесе Сингх. Излъчваше един от орбиталните предни постове — това бяха потреперващите образи с фалшиви цветове на високоскоростните векторни предавания, обработвани от компютър в бърза последователност. Образите бяха визуални мозайки, но винаги караха Гладстоун да си спомня за първите неми филми от зората на Епохата на медиите. Но това не беше комедия на Чарли Чаплин. Два, после пет, след това осем взрива от ярка светлина разцъфнаха до звездното поле над лимба на планетата.
— Предаванията от КХ „Ники Ваймарт“, КХ „Водна костенурка“, КХ „Корнет“ и КХ „Андрю Пол“ са преустановени — докладва Сингх.
Барбра Дан-Гидис вдигна ръка.
— Ами другите четири кораба, адмирале?
— Само споменатите четири имаха векторни предаватели. Предните постове потвърждават, че радио–, мазер– и широколентовите комуникационни връзки с другите четири кораба също са прекъснали. Визуалните данни… — Сингх млъкна и посочи към образа, излъчван от автоматичния преднопостови кораб: осем нарастващи и спадащи кръга светлина, звездно поле, пълзящо с опашки от ядрени двигатели и нови светлини. Изведнъж дори този образ изчезна.