Падането на Хиперион
- Автор: Симмонс Дэн
- Серия: Hyperion Cantos #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Падането на Хиперион». Краткое содержание книги:
— Боли.
— Ще се върна веднага с помощ — обеща консулът и тръгна колкото можеше по-бързо по тясната алея към мъжете.
Стан Левески зяпна консула, сякаш виждаше призрак. Лицето на едрия мъж беше измазано със сажди и сълзи, а очите му бяха разширени и почти неразбиращи. „При Цицерон“ беше принадлежал на семейството му от шест поколения. Сега слабо валеше и пожарът като че ли бе победен. Мъжете се развикаха по редицата, когато няколко греди от изгорелите части хлътнаха сред въглените на мазето.
— За Бога, изгоря — възкликна Левески. — Виждаш ли? Пристройката на дядо Иржи? Изгоря. Консулът сграбчи раменете на едрия мъж.
— Стан, трябва ни помощ. Тео е ей там. Ранен. Плъзгачът ни катастрофира. Трябва да се доберем до космодрума… да използваме телефона ти. Спешно е, Стан.
Левески поклати глава.
— Телефонът го няма. Инфотермните връзки са задръстени. Проклетата война започна. — Той посочи към изгорелите части на стария хан. — Няма ги, по дяволите. Няма ги.
Консулът стисна юмрук, разярен и напълно отчаян. Другите мъже се струпаха наоколо, но той не разпозна никой от тях. Не се виждаха представители нито на ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ, нито на СЗС. Изведнъж някакъв глас зад него каза:
— Мога да ви помогна. Имам плъзгач.
Консулът се извърна и видя мъж в края на петдесетте или началото на шестдесетте си години. Сажди и пот покриваха красивото му лице и прошарваха къдравата му коса.
— Чудесно — рече консулът. — Благодарен съм ви. — Той замълча за миг. — Познавам ли ви?
— Д-р Мелио Арундес — отвърна мъжът, вече тръгнал към паркинга, където лежеше Тео.
— Арундес — повтори консулът, като забърза да го настигне. Името му звучеше странно. Дали го познаваше? Дали би трябвало да го познава? — Боже мой, Арундес! — сети се той. — Вие сте приятелят на Рахил Уайнтрауб, когато е идвала тук преди десетилетия.
— Всъщност, научният й ръководител — поправи го Арундес. — Познавам ви. Вие отидохте на поклонничеството със Сол. — Спряха там, където седеше Тео, все още обхванал главата си с ръце. — Плъзгачът ми е ей там — посочи археологът.
Консулът видя малък, двуместен викен „Зефир“, паркиран под дърветата.
— Чудесно. Ще отведем Тео в болницата, а после незабавно трябва да отида на космодрума.
— Болницата е препълнена до точката на безумие — каза Арундес. — Ако се опитвате да стигнете до кораба си, предлагам ви да отведете генерал-губернатора там и да използвате корабния лекар.
Консулът спря.
— Откъде знаете, че имам там кораб? Арундес отвори вратите и помогна на Тео да се настани върху тясната пейка зад предната седалка.
— Зная всичко за вас и другите поклонници, г. консул. Опитвам се да получа разрешение да отида в долината на Гробниците на времето от месеци. Не можете да си представите колко се разстроих, когато научих, че поклонническият ви кораб е потеглил тайно, със Сол на борда. — Арундес пое дълбоко дъх и зададе въпроса, който очевидно се беше страхувал да постави по-рано: — Рахил жива ли е още?
„Той й е бил любовник, когато е била възрастна жена“ — помисли си консулът.
— Не зная — отвърна той. — Опитвам се да се върна навреме, за да й помогна, ако мога.
Мелио Арундес кимна и се настани на шофьорската седалка, като махна на консула да влезе.
— Ще се опитаме да се доберем до космодрума. Няма да е лесно при цялата тази битка наоколо.
Консулът се отпусна на мястото си и усети натъртванията, раните и умората си, когато седалката се сви около него.
— Трябва да откараме Тео… генерал-губернатора… в консулството, правителствения дом или както и да го наричат сега.
Арундес поклати глава и запали двигателите.
— Ъ-хъ. Консулството го няма, било е уцелено от самонасочваща се ракета, според канала за спешни новини. Всички длъжностни лица на Хегемонията отидоха на космодрума за евакуиране още преди приятелят ви да тръгне да ви търси. Консулът погледна изпадналия почти в безсъзнание Тео Лейн.
— Да вървим — тихо каза той на Арундес. Докато пресичаха реката, плъзгачът попадна под обстрела на малокалибрени оръжия, но иглометните пушки само изтракаха по корпуса, а единственият изстрелян по тях енергиен лъч разряза въздуха под тях и вдигна десеметрова струя пара. Арундес караше като луд — извиваше, снижаваше, издигаше, отклоняваше и отвреме-навреме завърташе плъзгача около оста му като чиния, плъзгаща се по мраморно море. Коланите на седалката на консула го обгръщаха, но той въпреки това усещаше, че започва да му се гади. На задната седалка главата на Тео свободно се клатеше назад-напред, когато изпадаше в безсъзнание.