Падането на Хиперион

— Според мен, ще преговарят — казваше сенатор Ришо. — Първо ще ни поставят пред този fait accompli30 — опустошените девет свята, — а после ще преговарят, и то усилено, за постигане на ново равновесие на силите. Искам Да кажа, че дори и двете им вълни да успеят, това ще означава изваждане на двайсет и пет от почти двестате свята в Мрежата и Протектората.

— Да — рече шефът на дипломатическото ведомство Персов, — но не забравяйте, сенаторе, че сред тях са някои от най-важните ни в стратегическо отношение светове… например този. ТС2 е само на двеста трийсет и пет часа след Небесна врата в графика на прокудените. Сенатор Ришо погледна надолу към Персов.

— Отлично съзнавам това — студено отвърна тя. — Просто казвам, че прокудените не могат наистина да имат предвид да ни завоюват. Това би било чисто безумие от тяхна страна. Нито пък ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ ще позволят на втората вълна да проникне толкова дълбоко. Сигурно това така наречено нахлуване е прелюдия към преговори.

— Навярно — рече нордхолмският сенатор Роанквист, — но подобни преговори непременно ще зависят от…

— Почакайте — прекъсна го Гладстоун.

Сега колоните данни показваха повече от сто кораба на прокудените в орбита около Небесна врата. Наземните сили там бяха инструктирани да не стрелят, ако не стрелят по тях, и на трийсетината изгледа, излъчвани във военния салон, не се забелязваше никаква активност. Изведнъж обаче, облачната покривка над Мъдфлат проблясна, сякаш бяха включени гигантски прожектори за претърсване. Десетина лъча кохерентна светлина с широчина от по сто метра пронизаха залива и града, поддържайки илюзията за претърсване. На Гладстоун й се стори, че между земята и облаците се издигнаха гигантски бели колони.

Илюзията рязко изчезна, когато от основата на всяка от колоните светлина изригна вихър от пламъци и разрушение. Водата в залива закипя, докато огромни гейзери пара не обгърнаха по-близките камери. Изгледът от възвишенията показваше как едновековни каменни сгради в града избухват в пламъци и рухват, сякаш сред тях се движеше торнадо. Прочутите в цялата Мрежа градини и

Променадата избухнаха в пламъци и се взривиха в прах и летящи останки, сякаш сред тях се движеше невидим плуг.

Двестагодишни хвощови папрати се превиваха, сякаш от ураганен вятър, скриваха се в пламъци и изчезваха.

— Копия от фотонни кораби клас „Кули“ — наруши тишината адмирал Сингх. — Или техния еквивалент при прокудените.

Градът гореше, избухваше, разораван на ситни отломки от колоните светлина, а после отново разкъсван на части. Тези векторни образи нямаха аудиоканали, но Гладстоун си представяше, че чува писъци.