Падането на Хиперион
- Автор: Симмонс Дэн
- Серия: Hyperion Cantos #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Падането на Хиперион». Краткое содержание книги:
— Не зная за индивидуалността, която е носила в Шрьоновата уредба — рече той. — Кабелът… нещото, което Шрайка й прикачи… изглежда беше включено в невралното гнездо като кортикален шунт.
Епископът кимна, очевидно задоволен.
— Пророчествата се изпълняват бързо. Вие изиграхте ролята си на вестител, Дюре. Сега трябва да ви оставя. — Едрият мъж се изправи, кимна на Истинския глас на Светодървото и се понесе по платформата и надолу по стълбите към асансьора и терминала.
Дюре поседя няколко минути в мълчание срещу храмера. Шумът на листата и нежното полюшване на платформата бяха приятно приспивни и мамеха йезуита да задреме. Небето над тях се бе скрило в изящните яркожълти сенки на настъпващия на Божия горичка сумрак.
— Думите ви за това, че този deus ex machina ни е заблуждавал от поколения с фалшиви пророчества, бяха Ужасна ерес — каза накрая храмерът.
— Да. Но в историята на моята Църква ужасните ереси многократно са се оказвали жестоки истини, Сек Хардийн.
— Ако бяхте храмер, можех да ви осъдя на смърт — меко рече покритата с качулка фигура.
Дюре въздъхна. На неговата възраст, в неговото положение и при цялата му умора мисълта за смърт не пораждаше страх в сърцето му. Той се изправи и леко се поклони.
— Трябва да тръгвам, Сек Хардийн. Извинете ме, ако ви е обидило нещо, което съм казал. Времето е смутно и смущаващо. — „И най-добрите нямат убеденост — помисли си той, — а злите са изпълнени със страстна сила.“
Дюре се обърна и тръгна към края на платформата. И спря.
Стълбището беше изчезнало. Трийсет метра въздух надолу и петдесет настрани го отделяха от следващата по-долна платформа, където чакаше асансьорът. Светодървото се спускаше на километър или повече в листатата бездна под него. Дюре и Истинският глас на това дърво бяха изолирани тук на най-високата платформа. Свещеникът се приближи до близкия парапет, вдигна внезапно покритото си с пот лице на вечерния ветрец и забеляза, че първите звезди се появяват от ултрамариновото небе.
— Какво става, Сек Хардийн?
Скритата в робата и качулката фигура на масата беше обгърната в мрак.
— След осемнайсет стандартни минути светът на Небесна врата ще падне в ръцете на прокудените. Нашите пророчества казват, че той ще бъде унищожен. Сигурно същото ще стане с телепортаторите и векторните предаватели. И за да се изпълнят всички намерения и цели, този свят ще трябва да престане да съществува. Точно един стандартен час след това небесата на Божия горичка ще пламнат от ядрените огньове на бойните кораби на прокудените. Пророчествата ни казват, че всички от Братството, които останат — а и останалите, макар че всички граждани на Хегемонията отдавна са евакуирани през телепортаторите, — ще загинат.
Дюре бавно се върна при масата.
— Наложително е да се телепортирам на Тау Сети Сентър — рече той. — Севърн… един човек ме чака там. Трябва да разговарям с президент Гладстоун.
— Не — отвърна Истинският глас на Светодървото Сек Хардийн. — Ще чакаме. Ще видим дали пророчествата са верни.
Йезуитът сви юмруци от гняв, борейки се с порива на силно вълнение, което го караше да иска да удари загърнатата в роба фигура. Дюре затвори очи и два пъти повтори „Ave Maria“. Не помогна.
— Моля ви — заговори той. — Пророчествата ще се потвърдят или опровергаят независимо дали съм тук, или не. А тогава ще е твърде късно. Фотонните кораби на ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ ще унищожат ексцентричната сфера и телепортаторите ще изчезнат. Ще бъдем отрязани от Мрежата в продължение на години. Животът на милиарди хора може да зависи от незабавното ми връщане на Тау Сети Сентър.
Храмерът скръсти ръце, така че дългите му пръсти изчезнаха в гънките на робата.
— Ще чакаме — каза той. — Всичко предсказано ще се изпълни. След минути Господарят на болката ще бъде освободен сред хората в Мрежата. Не вярвам в идеите на епископа, че онези, които са се стремили към Изкупление, ще бъдат пощадени. Тук сме в по-добро положение, отец Дюре, защото краят ни ще е светкавичен и безболезнен.
Дюре потърси в уморения си ум, за да каже, да направи нещо решително. Не се сети за нищо. Седна до масата и се втренчи в покритата с качулка и мълчалива фигура срещу него. Над тях звездите изгряваха в огненото си множество. Горският свят на Божия горичка прошумоля за сетен път на вечерния ветрец и като че ли затаи дъх в очакване.
Пол Дюре затвори очи и започна да се моли.
37.
Вървим през целия ден, Хънт и аз, а на свечеряване стигаме до някакъв хан с оставена за нас храна — домашна птица, оризов пудинг, цветно зеле, купа с макарони и така нататък, — макар че няма никакви хора, нито пък Друга следа от хора, освен огъня в огнището, който гори ярко, сякаш само свети и все още топлата храна на печката.