Падането на Хиперион
- Автор: Симмонс Дэн
- Серия: Hyperion Cantos #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Падането на Хиперион». Краткое содержание книги:
— Какво става? — отново пита Хънт. Говоря бавно и внимателно, като отделям всяка дума, сякаш стъпвам в минно поле. Кашлицата не се връща.
— Това е болест, наречена туберкулоза — обяснявам аз. — В последен стадий, ако се съди по сериозния кръвоизлив.
Кучешкото лице на Хънт е побледняло.
— Мили Боже, Севърн. Никога не съм чувал за туберкулоза. — Той вдига ръка, сякаш за да се посъветва с паметта на инфотерма си, но китката му е гола.
Връщам му уреда.
— Туберкулозата не съществува от векове. Излекувана е. Но Джон Кийтс е бил болен от нея. Умрял е от нея. А тялото на този киборг принадлежи на Кийтс.
Хънт се изправя, сякаш готов да се втурне през вратата за помощ.
— Сигурно сега Техноцентърът ще ни позволи да се върнем! Не могат да те държат тук на този празен свят, където няма медицинска помощ!
Отпускам глава върху меките възглавници и усещам пуха под калъфката.
— Възможно е точно затова да ме държат тук. Ще видим утре, когато стигнем в Рим.
— Но ти не можеш да ходиш! Никъде няма да ходим на сутринта.
— Ще видим — казвам аз и затварям очи. — Ще видим.
На сутринта пред хана чака vettura, малка карета. Конят е голяма, сива кобила и когато се приближаваме, извърта очи към нас. Дъхът й се издига като дим в ледения утринен въздух.
— Знаеш ли какво е това? — пита Хънт.
— Кон.
Хънт вдига ръка към животното, сякаш ще се пукне и р изчезне като сапунен мехур, щом докосне хълбока му.
Не изчезва. Когато опашката на кобилата се размахва, съветникът рязко дръпва ръка.
— Конете са изчезнали — казва той. — Никога не са били АРНирани отново.
— Този изглежда достатъчно истински — отвръщам аз, качвам се на каретата и сядам на тясната пейка.
Хънт предпазливо заема мястото до мен, а дългите му пръсти треперят от тревога.
— Кой кара? — пита той. — Къде е пултът за управление? Няма юзди и мястото на кочияша е съвсем празно.
— Нека видим, дали конят не знае пътя — предполагам аз и в този момент бавно потегляме. Поради липсата на ресори каретата се друса по камъните и браздите на черния път.
— Това е някаква шега, нали? — пита Хънт, втренчен в безупречно синьото небе и далечните поля.
Изкашлям се колкото е възможно по-леко и кратко в кърпичката, която бях направил от пешкира от хана.
— Възможно е — отвръщам аз. — Но в такъв случай, кое не е шега?
Хънт отминава софизма ми и ние продължаваме с грохот, друсане и подскачане към каквато и цел и съдба да ни очакваше.
— Къде са Хънт и Севърн? — попита Мейна Гладстоун. Седептра Акаси, младата чернокожа жена, която беше вторият най-важен помощник на президента, се навежда по-близо, за да не прекъсне военното съвещание.
— Все още няма никаква информация, г. президент.
— Това е невъзможно. Севърн има устройство за следене, а Лейт се телепортира на Пацем почти преди час. Къде, по дяволите, са те?
Акаси погледна към факстефтера, който беше разгънала на масата.
— Службата за сигурност не може да ги открие. Транзитната полиция не може да засече местоположението им. Телепорталът е регистрирал само, че са набрали кода на ТС2 — т.е. тук, — минали са през него, но не са пристигнали.
— Това е невъзможно. — Да, г. президент.
— Искам да разговарям с Албедо или някой от другите ИИ съветници веднага, щом свърши тази среща.
— Да.
И двете жени отново насочват вниманието си към съвещанието. Тактическият център на Правителствения дом е свързан с Командния център на Олимп и с най-голямата съвещателна зала на Сената чрез видимо отворени портали с големина петнайсет квадратни метра, така че трите пространства оформят пещероподобна и асиметрична съвещателна зона. Холосът на Военния салон като че ли нараства безкрайно в края на пространството и колоните от данни се носят навсякъде по стените.
— Четири минути до цислунарното нахлуване — съобщи адмирал Сингх.
— Далекообхватните им оръжия можеха отдавна да открият огън на Небесна врата — рече генерал Морпурго. — Изглежда проявяват сдържаност.
— Не проявиха никаква сдържаност към фотонните ни кораби — възрази Гариън Персов, шеф на дипломатическото ведомство. Групата се беше събрала преди час, когато набързо комплектованата флота от десетина фотонни кораба на Хегемонията бе изцяло унищожена от напредващия рояк. Далекообхватните сензори бяха предали най-близкия образ на този рояк — грозд от въглени с кометоподобни опашки — преди фотонните кораби и камерите им да прекратят излъчването. Имаше много, много въглени.
— Това бяха бойни кораби — каза генерал Морпурго. — Вече от часове предаваме, че Небесна врата е свободна планета. Можем да се надяваме на сдържаност.